Финансовата криза и проблематичните деца на ЕС

"Не бива да допускаме да се създаде нова Желязна завеса, която да раздели Европа на две части", предупреди унгарският премиер още преди началото на неформалната среща на върха в Брюксел. Планът му за обща помощ за всички източноевропейци удари обаче на камък заради "големите" в ЕС, най-вече Германия.

Удавникът и за сламка се хваща

Двете идеи за помощ от 190 милиарда евро, както и искането за ускорено приемане в еврозоната като мярка срещу кризата, бяха подкрепени най-вече от Унгария и прибалтийските републики. Те са най-засегнатите от кризата източноевропейски държави. Пред колапс са обаче и някои от старите страни-членки, като Ирландия например.

Вярно, кризата удари Унгария особено жестоко. Причините за това са големите дългове, затлачените реформи и почти тоталната зависимост на индустрията от западните пазари. Още през октомври миналата година страната успя да избегне банкрута само благодарение на кредитен пакет от 20 милиарда евро, отпуснат й от МВФ, Европейската централна банка и ЕС. Не случайно унгарският премиер поиска, страната му да влезе в еврозоната, въпреки че не изпълнява критериите.

Точно обезценената унгарска валута накара обикновените хора в страната да почувстват осезаемо кризата. Много от тях не могат да си изплащат кредите, вземани навремето в евро. Държавният дълг на Унгария е цели 62 процента от брутния вътрешен продукт и с това най-големият в региона. За тази година се очаква рецесия от 3,5%. Унгарският премиер планира преразпределение на данъчните тежести - в полза на предприемачите и за сметка на потребителите. Очаква се да бъдат орязани и някои от социалните придобивки. Според експерти този план от мерки на унгарското правителство е слаб и няма да помогне за излизане от кризата.

Някогашните тигри в ролята на просяци

Само до преди три години прибалтийските републики бяха наричани "малки тигри" в икономиката и обираха завистливите погледи на съседите си. Сегашната криза показа, че икономическият им подем е бил финансиран предимно с кредити.

Най-засегната е Латвия. Дълго време правителството не противодейства на гигантски раздутите цени на недвижимите имоти и натрупа огромен дълг. Тази година икономическият ръст на Латвия ще бъде с десет процента по-малък от преди. Столицата Рига беше разтърсена от остри протести. Правителството, което успя в последния момент да издейства кредит от МВФ, беше принудено в крайна сметка да подаде оставка.

Това може да се очаква и в съседна Литва, където също имаше остри протести срещу драконовските мерки на управляващите, орязващи заплатите на държавните чиновници. Естония засега се спасява благодарение на натрупаните резерви и не особено големия държавен дълг. В Талин твърдят, че ще се справят с кризата дори и да не получат голяма финансова помощ от Брюксел.

Проблематичното дете в западната част на ЕС

Ирландският премиер все още се надява, че банкрутът на страната му може да бъде избегнат. Само че ситуацията е доста мрачна. През последните години Ирландия често беше давана за пример на източноевропейците - как успяла да се оттласне от дъното и да демонстрира устойчиво икономическо развитие.

Най-успешен в Дъблин беше финансовият бранш. Сегашната криза обаче разтърси икономиката из основи. Само през януари безработицата скочи с 9,2 процента. Управляващите в Ирландия свързват надеждите си с кредит от валутния съюз, но засега срещат съпротивата на Германия и Франция.