Франция под обстрел

Франция не от вчера е обявила война на терористите от „Ислямска държава”. Но едва сега, след нападенията в Ница и Сент-Етиен-дю-Рувре, войната стигна и до най-отдалечените райони на страната. Атаката срещу пастора в нормандското градче ускори промените в съзнанието, започнали още в Ница. Цялата страна е фронтова линия. През 2016 тероризмът вече не е столичен феномен, а обхваща и провинцията. Изборът на градчето, наречено на свети Стефан, не ще да е случаен: църковната камбанария символизира френския стил на живот точно толкова, колкото паролите на революцията „Свобода, братство, равенство” по фасадите на кметствата. Двата национални символа – църквата и свързаният с революцията национален празник - станаха обект на терористични атаки. Осем месеца след началото на обявената от президента Оланд война, асиметричната битка срещу бойците от „Ислямска държава” вече окончателно определя съзнанието на французите.

И така на френска земя се води поредното решаващо сражение.Защото въпросът отдавна е дали едно открито общество като френското може в достатъчна степен да се защити от ислямисткия тероризъм. Предизвикателството във Франция е още по-голямо и поради това, че става дума за синове на Републиката, които хващат оръжието и са готови да дадат живота си за джихада. Половин век след Алжирската война тероризмът вече не е вносен продукт от чужбина, макар идеологията на „Ислямска държава” да няма френски корени. Много от атентаторите като терориста от Сент-Етиен-дю- Рувре - Адел Кермиш са учили във френски училища и са отгледани от родители, възползвали се от придобивките на френската социална държава. Само че дебатът за „домашно направения” тероризъм продължава да се отлага. Страната още се колебае как да се отнесе към феномена на ислямистката радикализация. От терористичните атаки в Тулуза и Монтабон, извършени от фанатизирания ислямист Мохамед Мерах, минаха цели четири години, но едва тази есен предстои да бъде отворен първият държавен център за дерадикализация. А средствата на дружествата, които се занимават с млади, податливи на радикализация хора (както в Сент-Етиен-дю-Рувре), често биват съкращавани.

Назад към затвореното общество?

Сега президентът Оланд определи демокрацията като бастион срещу тероризма. Но този бастион е под тежък обстрел. Не само Националният фронт пледира за урязване на функциите на правовата държава в контекста на въоръжаването срещу терористичната заплаха. Партийните идеолози на Фронта отдавна прокламират затвореното общество, а поради повишаването на опасността сега в техните призиви определено биха се вслушали мнозина. Податливост към идеята именно чрез авторитарната държава да се гарантира по-добра защита на гражданите проявява и дясната партия „Републиканците“ („Les Republicains“). При това тази партия може да се позове на една дълга голистко-бонапартистка традиция.

Бившият президент Никола Саркози, който може и отново да се кандидатира за този пост, нарече дебатите по защитата на гражданските права „юридическа дребнавост”, която Франция вече не може да си позволи. Освен това Саркози определи опасенията на правителството срещу превантивните арести като „предлог за бездействие”. И партийният съмишленик на Саркози – бившият министър по европейските въпроси Лоран Вокиез подложи основните демократични права на преосмисляне. И Вокиез би искал подозрителните да могат да бъдат задържани без юридическа процедура. Пред Националното събрание той заяви, че за враговете на републиката не може да има никаква свобода.

Тези изявления показват до каква степен дясноцентристите са се впуснали да ухажват симпатизантите на Националния фронт. Гласовете на колебаещите се ще имат решаващо влияние за изхода на предварителните избори в десния лагер в края на ноември. Затова вероятният кандидат за президент Саркози още отсега се стреми към гласовете на тези избиратели, които търсят ориентация в авторитарните обещания на Марин льо Пен. Фаворитът в допитванията Ален Жупе също започна да се проявява като хардлайнер, за да не бъде упрекнат, че провява слабост в антитерористичната борба.

През следващите седмици надпреварата за най-борбен курс към повече сигурност заплашва да стане още по-интензивна. Като при това съотношение на силите президентът Франсоа Оланд отпада заради прекомерната си разсъдливост в ролята си на защитник на французите. Социалистът загуби много доверие с подетите от него изкуствени дебати за отнемане на гражданството на терористите. Но и лисата на политически усет по отношение на трудовите реформи го дисквалифицира в очите на гражданите като сериозен военачалник. Така той определено проигра доверието на французите.

***

Разгледайте и нашата фотогалерия