Вътрешнопартийните му противници, начело с привържениците на Никола Саркози, го наричаха "Господин Никой". С което обаче само доказаха, че споделят арогантното поведение на своя водач. По време на президентския си мандат Саркози пък обичаше да нарича своя премиер "моят сътрудник". Резултатите от първия тур на първичните избори обаче показа ясно, че много от привържениците на десницата вече не могат да понасят високомерието и нарцисизма на Саркози. Те му отредиха последното място сред тримата кандидати с малко над 20 процента от гласовете.
И още нещо показаха те със своя вот: че биха искали да видят един съвсем различен тип политик начело на държавата в лицето на сдържания, изключително учтив и същевременно борбен католик Франсоа Фийон. През последните месеци той поде борба срещу обществените нагласи и, най-вече, срещу социолозите. Дълго време те му отреждаха минимални, да не казваме никакви шансове за успех. В навечерието на първичните избори социолозите му даваха най-много 30 процента от гласовете. Накрая Фийон спечели 44 на сто.
Консерватор, но не и реакционер
Списание "L'Espress" го нарече "анти-Тръмп". Именно в това се корени и успехът на Фийон: той е популярен, но не е популист. Той е консерватор, но не и реакционер. Той представлява средата, от която произхожда - на консервативните католици. Франсоа Фийон знае много добре, че може да разчита на тях. През последните месеци и години те не се забелязваха особено, но те си бяха тук и продължават да са многобройни.
Свое поле за изява консервативните католици намериха в движението "Демонстрация за всички". То се обявява срещу еднополовите бракове и правото да се осиновяват деца от еднополови двойки. Франсоа Фийон категорично подкрепя това.
Консерватизмът на Фийон си личи и в новата му книга, издадена само преди няколко седмици "Да победим ислямския тоталитаризъм". От друга страна той избягва да напада остро символите на ислямската вяра, за разлика от един Саркози, например. Фийон не намира нищо осъдително и в това, че на места се предлагат алтернативни менюта, съобразени с мюсюлманската религия. Със своята умереност, поведението на Фийон се различава съществено от това на един Доналд Тръмп, да не говорим за Марин льо Пен.
Треперете, социалисти и националисти!
По този начин Фийон може да стане опасен конкурент на Марин льо Пен на президентските избори. Защото той представлява онези консервативни французи, които, въпреки предразсъдъците си спрямо някои от обществените реалности, и най-вече около миграцията и дебата за интеграция, не се отъждествяват с прекалено твърдия курс на "Национален Фронт".
Франсоа Фийон ще бъде сериозно предизвикателства и за действащия президент Франсоа Оланд, ако той реши да се кандидатира още веднъж. Самият Оланд беше казал, че иска да бъде оценяван по успехите си в борбата срещу безработицата. Днес безработицата във Франция е 10,5% - с един процент по-висока, отколкото в началото на мандата му. Фийон е привърженик на една значително по-либерална икономическа политика. С което може да се хареса на много французи, които не са загубили надеждата, че болната френска икономика може да бъде изправена отново на крака.
Обърканите изявления на председателя на Социалистическата партия Жан-Кристоф Камбаделис, че Фийон бил "ултрадесен" и "антисоциален", също не могат да помрачат триумфа на френския консерватор. Повечето французи обаче не се впечатляват от подобни изявления. Ако съдим по резултатите от първичните избори, те очевидно са доволни, че консерваторите отново имат един умерен кандидат-непопулист.