Фриц Урбах - операция Хиндукуш

Фриц Урбах е на 52 години, женен, с три деца. Урбах, който живее със семейството си в германския град Кел, е в армията от 1997 година. В деня на терористичните атаки от 11 септември полковникът давал дежурство в казармата в Кобленц. По телевизията, както милиони други по света, той наблюдавал драматичните кадри от Ню Йорк.

Ню Йорк, Кабул, Файзабад

Не бях сигурен дали кадрите са реални. Беше толкова нереалистично, толкова сюрреалистично", разказва Урбах. Скоро му се наложило да се справя с мисълта, че атаките може да имат и лични последици за него. Докато в небето на Ню Йорк все още се издигат стълбове дим от горящия Световен търговски център, за първи път в историята на НАТО се задейства член 5, който третира нападението над един съюзник като нападение над всички.

Бундестагът решава няколко месеца по-късно, че германската армия също трябва да участва в международната мисия в Афганистан, за да стабилизира страната. Самият Фриц Урбах участва в планирането на войната. Първият немски контингент за операцията в афганистанската столица Кабул, трябвало да бъде организиран и обучен.

Поздрави от Тора Бора

В края на 2001 година Урбах участва учение на НАТО в Турция. Мисията в Афганистан там също е основната тема на разговор. Урбах си спомня, че "в небето можехме да видим бомбардировачи B 52, които летяха към Афганистан за бомбардировките над Тора Бора". У него се заформило едно съдбоносно чувство: "Човече, сега и ние сме част от това."

За Фриц Урбах по-дългото отсъствие от семейството става ежедневие. През следващите години той бива често изпращан в Афганистан. За първи път през есента на 2003 година. "Децата тогава бяха още малки, но съпругата ми знаеше от самото начало, че аз рано или късно ще замина на мисия." Той получава голяма подкрепа именно от жена си: "Съпругата ми идва от военно семейство, така че тя беше наясно с цената, която плаща всеки войник".

Смърт във Файзабад

Това, че цената понякога може би може да бъде твърде висока, Фриц Урбах научава неведнъж през следващите няколко години. Като ръководител на Eкипа за възстановяване (PRT) във Файзабад в северната част на страната Урбах губи трима от своите войници през април 2010 година. "Аз носех отговорността за тези мъже, за роднините им у дома и за всичко, свързано с тях”, споделя Урбах, който досега е бил повече от дузина пъти на мисии в Афганистан.

Той е имал възможността от първа ръка да наблюдава как заплахата за здравето и живота на войниците нараства през годините. "Първата ни мисия през 2002 година започна при едно сравнително стабилно положение в страната. Малко по малко обаче започнахме да осъзнаваме, че това не е съвсем така, че заплахата бавно си прокарва път из Афганистан." Влошаването на ситуацията не се е случило за дни или седмици, припомня си полковникът. Все по-често се случвали инциденти като тези от 11 септември, напомнящи причините за войната.

Грозното лице на исляма

По повод публичното изгаряне на Корана в САЩ през септември 2010 година, пред германски военен лагер във Файзабад се събират демонстранти. Урбах си спомня ситуацията: "Бяхме замеряни с камъни и за да се справят с положението афганистански полицейски сили произведоха предупредителни изстрели". По време на помирителната среща с представители на демонстрантите, Урбах среща мъже, които силно напомнят на атентаторите от 11 септември. "По моя преценка това бяха млади фанатични фундаменталисти. От начина им на разговор, от поведението им можеше да си ги представиш как пилотират някой самолет към някоя голяма сграда. Същата възрастова група, същите аргументи, този упорит инат да не чуваш другия".

Фриц Урбах е политически настроен войник. Дългият му опит в Афганистан го е научил да прави отстъпки. Това важи и за първоначалните цели на международната военна мисия в Афганистан. "В действителност в началото, през 2002 година, целта беше да доведем тази държава до демокрацията, до нашето разбиране за човешките права, за правата на жените. Мисля, че трябва болезнено да забравим тази цел". Независимо от това полковникът смята, че в средносрочен план афганистанския народ може сам да се грижи за собствената си сигурност, за да може терористите никога повече да не намерят подслон в страната. "Когато постигнем това, ще можем да оставим съдбата на афганистанците в собствените им ръце."

Автор: Д. Шешкевиц/ Г. Кънчев

Редактор: М. Илчева