Хаосът на югозапад от България

Снощи българският премиер Бойко Борисов отправи апел към македонския си колега Никола Груевски да подаде оставка, за да потуши политическия пожар, набиращ сили от месеци насам. Дали обаче кървавите въоръжени сблъсъци между македонските сили за сигурност и албански сепаратисти край северните граници на бившата югорепублика няма да донесат жадуваната от Груевски отсрочка?

Кой стои зад събитията в Куманово?

В интервю за Дойче Веле евродепутатът Андрей Ковачев обръща внимание на факта, че антитерористичната операция в Куманово съвпадна по странен начин с кулминацията на протестите срещу премиера Груевски и оглавяваната от него партия ВМРО-ДПМНЕ. “За едно силно критикувано правителство винаги е добре фокусът на вниманието да бъде изместен, например към някакъв външен враг. Без отговор остава въпросът кой стои зад събитията в Куманово. Разбира се, няма никакво съмнение, че тероризмът и сепаратизмът не са и няма да бъдат толерирани нито в Македония, нито в някоя от съседните ѝ държави. Но продължава да виси въпросът с какво се занимават тайните служби в Скопие - с подслушване на опозицията и неудобните медии или с проследяване на истинските врагове на Македония?“, отбелязва българският евродепутат.

Политологът Марин Лесенски посочва на свой ред, че макар версията за инсценировка да изглежда логична, тя е неприемлива. Проливането на толкова кръв заради спасението на едно правителство е изключително цинично деяние и е почти невероятно Груевски и неговият кабинет да са поели подобен самоунищожителен риск, смята Лесенски.

Кои са терористите?

Една от големите въпросителни след случилото се в Куманово и нападението срещу македонски граничен пост на границата с Косово е кой точно стои зад мистичната Армия за национално освобождение (АНО) на „окупираните албански земи“, която пое отговорност за отвличането на македонските граничари. Албанските партии в Македония, както и партиите в съседните Албания и Косово осъждат проявите на терористите и отричат да подкрепят целите им. „Въпросът „Кой кой е?“ стои в Македония много остро, защото се поставя на фона на масовите протести срещу деспотизма, корупцията и шуробаджанащината на управляващите. Междувременно те успяха да отдалечат страната си от интеграцията в евроатлантическите структури и да я скарат още повече със съседите ѝ Гърция и България. Веднага след обнародването на първите уличаващи Груевски и компания записи, премиерът обяви лидера на социалдемократическата опозиция Зоран Заев за враг на етническия мир и териториалната цялост на Македония“, припомня евродепутатът Андрей Ковачев.

Според политолога Марин Лесенски, много странно е и обстоятелството, че липсват искания от страна на терористите от АНО. „Тази организация просто няма лице и липсва информация за нейните същност и намерения - въпреки че според някои източници хората в нея са отцепници от бившата Армия за освобождение на Косово. Това обаче не е доказано по никакъв начин. Няма и данни за връзки с групировката „Ислямска държава“ или изобщо с някаква ислямистка организация“, посочва Лесенски.

Големите изпитания тепърва предстоят

Случилото се в Куманово е от години насам най-сериозният трус в Македония, която след Охридското споразумение от 2001 година се намира в състояние на относителен етнически покой. На фона на многомесечните протести на опозицията, опасността от нов етнически конфликт е значима, убедени са Андрей Ковачев и Марин Лесенски. „Абсолютен приоритет за съседите на Македония е опазването на крехкия етнически мир в страната и защитата на сигурността и свободата на нейните граждани. Според мен Европейският съюз трябва да преразгледа отношението си към Косово, защото гражданите на тази вече независима държава все още нямат правото на безвизови пътувания към страните от Обединена Европа“, посочва българският евродепутат.

Марин Лесенски обръща внимание и на икономическото положение в Македония, където първоначалното оживление през първия мандат на Груевски се сви до силна стагнация заради огромните за мащабите на тази страна разходи по изграждането на „античния“ имидж на Скопие и по разкрасяването на историята на бившата югорепублика. Лесенски е на мнение, че бързото приемане на Македония в НАТО би допринесло за стабилизиране на нейната вътрешна сигурност.

Според евродепутата Андрей Ковачев, развоят на кризата в Македония налага свикване на Съвета за национална сигурност при българския президент, защото повторното избухване на етнически сблъсъци между македонци и албанци е възможно най-лошият вариант не само за Македония, но и за нейните съседи. „Въпреки различията по много въпроси от двустранните отношения, България трябва да подаде ръка на изпитващата сериозни сътресения близка страна, без това да се отрази на позицията на София по проблемите пред македонското еврочленство“, заключава Ковачев.