Харем на гърба на държавата

Особено сред ливанците и палестинците, живеещи в Германия, масово се срещат мъже, които не сключват граждански брак, а само религиозен - пред имама. Експерти смятат, че между 10% и 20% от всички бракове между мюсюлмани се сключват по този начин. От правна гледна точка те са невалидни, но за ислямския културен кръг често пъти играят много по-значителна роля, отколкото гражданските бракосъчетания. Проблемът е в това, че браковете пред имама дават възможност за нелегално прокарване на полигамията.

Причината за това се крие в ислямското право - шериата, който допуска многобрачие с до четири жени. Но има и други причини: така например ислямските бракове на практика не се контролират от никого. Имамът всъщност е длъжен да пита младоженеца дали има и предишен брак, но на практика това рядко се спазва. 

Брак пред имама може да се сключва многократно

Религиозните бракове се регистрират в джамиите, където са сключени, но така и не съществува централен регистър на ислямските бракове. А това означава, че мъжете могат да ходят от джамия в джамия и да сключват все нови бракове, без да се страхуват от това, че някой ще ги пита за кой път се женят. И още нещо: многобрачието им е възможно, защото те не са принудени да се грижат материално за всичките си жени. Това се поема от... социалната държава.

Мюсюлманките, които нямат сключен граждански брак, нерядко използват незнанието на държавата и се представят за самотни майки, като заявяват, че не знаят името на бащата. На подобни жени се полагат различни социални помощи: суми, предназначени за плащане на наема, детски надбавки, парични помощи за образованието на децата и т.н. Жена, която има 8 деца, взима толкова пари месечно, че на практика дори не се нуждае от други социални помощи.

Колкото и да изглежда непонятно, че държавата финансира подобни случаи на многоженство, трябва да се има предвид, че властите просто нямат друг избор. Тенденцията към многоженство и без друго беше подсилена от германския законодател през 2009 година. Промяната в закона за семейното положение тогава разпореди, че не е задължително да има граждански брак, за да бъде сключен религиозен. Активистите на правозащитната организация "Тер дьо Фем" от години насам настояват за връщане към предишното право, включително и заради по-добрата защита, която то предоставя на мюсюлманските жени.

АГ, ДПА, ДВ, Б. Узунова, Редактор: М. Илчева