Хипнотизиран народ

Когато става дума за трудовото право, италианските политици се хващат за главата. От десетилетия вече най-различни правителства са се опитвали да реформират трудовото право, но без успех. Твърде голяма е съпротивата на левия лагер и профсъюзите.

Сега отново става дума за разчупването на трудовото право. Централният въпрос е разхлабването на защитата против уволнение. Правителството Монти е убедено, че ако фирмите могат по-лесно да уволняват, те ще могат и по-лесно да назначават. Синдикатите заплашват с масови протести, но същевременно, по изключение, са готови да преговарят. Правителството предупреждава обаче, че ако тази седмица не се стигне до компромис, правителственият проект ще бъде внесен в непроменен вид в парламента. Баста!

Човекът, който отсрами италианците

Това е един нов подход. Всъщност всички участници са някак си против реформата. Както бяха при всяко начинание на новото правителство. Но накрая в почти всички случаи казаха "да".

Марио Монти пое държавните дела в средата на ноември. Оттогава той неспирно преобразява Италия. Никой не знае как точно функционира това, всички следят като хипнотизирани експеримента Монти.

В момента италианската политика се играе на две сцени. На голямата сцена се представя 68-годишният Монти, един високо образован, сериозен и скромен италианец, хвален от целия свят - "най-важният европеец на годината", както констатира американското списание "Тайм". Той говори спокойно и умно, народът е очарован, защото не трябва повече да се срамува в чужбина, че е италианец.

На сцената в малката зала лидерите на политическите партии си играят на парламентарна демокрация. Никой не се интересува от тях, никой не следи постановката им. Те се надуват от време на време, нали все пак именно те трябва да одобряват всичко, което Монти им предлага. Те одобряват, защото иначе народът ще се разгневи.

С една дума, италианската демокрация е във фаза на странна политическа аномалия. Правителството се радва на популярност, без да е избрано, докато политическата каста просто няма думата в момента. Шепа експерти от богатата буржоазия, включително няколко милионери, стоят начело на страната и я преобразяват по свой вкус. Финансовите пазари ликуват. Стойността на италианските облигации рязко се повиши. Италия отново минава за солиден длъжник.

Народът мърмори, но не се бунтува

Бремето на реформите се носи от италианците. Цените и данъците растат, приходите са сред най-ниските в Европа. Държавни институции, като здравната система, са в много лошо състояние. Безработицата е висока. Подобрение не се вижда, тъй като италианската икономика и през тази година няма да отбележи ръст. А планината от дългове продължава да расте.

Народът мърмори, стене дори, но не се бунтува. Напротив. Повечето италианци искат този "експертен" режим, който им прави живота така тежък, да се запази и след изборите догодина - 58 процента казват, че са готови да преизберат Монти.

Лидерът на християндемократите Пиерфердинандо Казини предупреждава, че Италия може да привикне на една политика без партии. Затова той би искал да спечели новия национален герой Марио Монти за водещ кандидат на своята партия. Монти обаче казва, че иска да се върне в университета.

АГ, ШпО, ДПА, С. Гяуров, Редактор: Д. Попова-Витцел