Heuss Zentralrat Roma u. Sinti

"Напрежение около ромските общности има в много страни от Европа. Случващото се сега в България е част от серия от подобни събития в страни като Унгария, Словакия или Чешката република, но така също и в страни от Западна Европа като Италия и Франция, където също имаше стълкновения. Събитията в България следват един познат модел - първо: в страната тече предизборна кампания; второ: на местно ниво съществува напрежение в отношенията с отделно семейство или група от роми, което се политизира и прехвърля върху цялото ромско малцинство", казва Херберт Хойс от Централния съвет на ромите и синтите в Германия. 

Ромите и престъпленията

"Ще ми се да кажа и още нещо - често чуваме обвиненията, че сред ромите има по-висока престъпност, която е и един от поводите за случилото се сега в Катуница. Нашата позиция в Централния съвет на ромите и синтите е, че когато има престъпност, полицията трябва да открие и задържи нарушителите, независимо от тяхната етническа принадлежност, и да ги изправи на съд. Когато това не се случва, ако една държава не успява да се справи с престъпността, дали защото е слаба или закриля престъпниците, тогава логично може да се стигне до такива погроми", убеден е Херберт Хойс.

Хойс споделя, че не разполага с данни за ромската престъпност в новите страни-членки на ЕС. В Германия, за която също се твърди, че престъпността сред ромите е по-висока, полицейските служби водят такава статистика от десетки години, разказва той и допълва: "Когато надникнахме в нея, установихме, че данните не потвърждават теорията за по-високата престъпност сред ромите. С едно важно изключение - че тежките престъпления сред тази малцинствена група са много по-рядко срещани."

Казвайки, че проблем с ромските малцинства съществува в редица европейски страни, можем ли да кажем също и къде се корени този проблем? Ето и отговора на Херберт Хойс: "Проблемът се превърна в такъв с времето. България е една мултиетническа държава, в която от векове живеят различни малцинства, без да се е стигало до по-сериозни етнически напрежения между тях - помаци, турци, татари, роми. Преди промените в една Унгария 85 % от ромите имаха работа, а днес същият процент от тях са безработни. Това е резултат от промените в обществото и икономиката. Също и в България огромна част от представителите на ромската общност загубиха работата си и днес вече второ поколение поред страда от висока безработица. Това поражда несигурност и напрежение. Към това добавяме и факта, че голяма част от българското население също е засегнато от ситуацията в икономиката, финансовата криза и т.н. Това са фактори, които излизат извън контекста на отношенията между мнозинство и малцинство. Но ромите са обикновена изкупителна жертва за отвеждане на напрежението, особено преди избори. Такива опити се правят и в Германия, масирано това се прави в Унгария от партия Йобик и в България от Атака".

Кой е виновникът?

Относно несъстоялата се интеграция на ромите Хойс казва: "Не бих казал, че факторът за това е само един. Но категорично тук си имаме работа с липсата на достатъчно политическа воля. Включитено в България от десетки години съществуват различни стратегии за интегрирането на ромите на всички възможни нива - министерско, областно, общинско, градско и т.н. В същото време изпълнението им клони към нула. И в този смисъл отговорността е на държавата да направи нещо, което надхвърля добрите намерения и обещания. Щом ромски семейства или цели ромски общности живеят в гета без ток, вода и елементарна инфраструктура, ако училището е далече, а за да стигнат до него децата трябва да газят в локви и кал, защото в тези гета просто няма нормални улици, ако в тези училища има сегрегация, а в ромските липсва необходимото оборудване, тогава кой друг, ако не държавата е отговорна за това?

В същото време грижа на родителите е тези деца да ходят на училище. И ако това не се получава, тогава отново държавата трябва да реагира. През годините видяхме, че много ромски деца напускат твърде рано училището, което е пряко свързано с бедността на тези хора, а не толкова с нежеланието децата да ходят на училище или на родителите им да ги пращат да се учат. Проблемът е възможно най-банален - причините за него са финансови. Но държавата е тази, която трябва да наложи спазването на законовото изискване за задължителното образование."

Автор: Емилиян Лилов,  Редактор: Мария Илчева