Хора, тревожа се за себе си. И за вас!

Никой ли не забелязва как ни застига миналото, което уж бяхме оставили зад гърба си? Ние вече отдавна сме в центъра на европейския антисемитизъм, на омразата срещу евреите в Европа. Примерите са цял легион. В Париж жестоко беше убита една оцеляла от Холокоста жена само защото изповядва юдейската вяра. Лейбъристката партия във Великобритания е разтърсвана от антисемитски скандали, а нейният председател не прави нищо срещу това. Унгарският премиер Виктор Орбан говори за заговорническите планове на евреина Джордж Сорос. Полша пък отчаяно се опитва да си припише ролята на невинен агнец по отношение на антисемитизма по времето на Холокоста, след него и до днес. Десните екстремисти в Австрия вършат поразии в правителството, а канцлерът Курц ги толерира заради интересите на властта. Изглежда, че антисемитизъмът отново е легитимиран и легализиран чрез избори.

Стига вече!

Да, включително и в Германия. От десетилетия еврейските училища, детските градини и еврейските центрове тук трябва да бъдат защитавани от старите и новите нацисти. Политици от "Алтернатива за Германия" окачествяват мемориала на Холокоста като мемориал на срама и искат да пренапишат културата на възпоменанието. И същата тази партия е избрана за първи път в Бундестага. Всеки уикенд по стадионите противниковият отбор бива наричан еврейски и никой ни най малко не се стряска от това. Разказват се вицове за евреи, които изобщо не са смешни, но хората се смеят. В интернет се шири омраза, презрение и духовно опустошение.

Не само в дигиталния, а и в реалния свят виждаме нагли мизантропи. Такива, които говорят, че най-после трябвало да се каже едно или друго, а след това изливат само чиста омраза, вербално насилие, антисемитизъм и расизъм. Но точно за това поведение не бива да има никакво оправдание и не може да има разбиране. Ежедневният антисемитизъм вече стана привичка. И това е най-лошото. Вече нищо не може да ни изкара извън релси. Ние сме закърнели. И тъй като вече не реагираме на никакво предизвикателство, ставаме съучастници на извършителите.

Вярно е, че към десния и към левия антисемитизъм в Европа от няколко години се прибави и един антисемитизъм от радикални части на мюсюлманския свят. Той е насочен главно срещу Израел, но неговата ярост засяга принципно всички евреи. Независимо от това, къде живеят. От години насам потърпевшите съобщават за насъбрания опит в германските училища и за вялата реакция на отговорните инстанции. От години сме свидетели на откритата агресия  в малки, но растящи части на мюсюлманските общности. От десетилетия насам германската държава не държи под око младежите и агресивните имами от Саудитска Арабия и Турция. А после се изненадва, че тъкмо тези младежи се радикализират. Голяма част от бежанците също са младежи. Те идват от арабски диктатури, които втълпяват на населението си, че трябва да мрази евреите. Това във всеки случай е едно обяснение, но не и извинение.

Германският елит постоянно засвидетелства своята солидарност, но не променя нищо. Или пък излиза с лозунга: "Никаква толерантност срямо нетолерантността". Само за собствено успокоение. В детските градини и училищата не достига персонал. А местните политици редовно омаловажават опасността от кафявите тълпи, за да запазят доброто си реноме.

Антисемитизмът е мизантропия

Става дума на първо място не за солидарност с евреите, а за ангажимент към всички и всичко, което характеризира тази свободна страна. Какво още трябва да се случи, за да бъдат предприети най-сетне някакви действия? Колко още демагогски речи от рода на "никога вече" трябва да бъдат държани, без ораторите да потънат от срам в земята, когато  безучастно наблюдават тези ужасни промени? Проповядващите омраза презират демокрацията, плурализма, свободата, еманципацията и просвещението. Милеем ли достатъчно за тези ценности? Защитаваме ли ги със страст и разум? Или мизантропите са толкова гръмогласни само защото останалите си мълчат? Пиша всичко това, не защото съм евреин, а защото съм човек. Човек като Вас, които четете този текст. Тревожа се за себе си. И за Вас.