Храните, които ни разболяват

Проблемът, който има половин Германия е с кръгла форма, тежи 400 грама и е изключително евтин. Той привлича чревоугодниците с разтопеното си сирене, леко подлютения салам и хрупкавото тесто. От рафта със замразени храни любимата пица попада в количката за пазаруване, след това във фурната или микровълновата печка и накрая в чинията.

"Една подобна пица, която в най-лошия случай има и пълнеж от кашкавал по ръбовете, всъщност спокойно би нахранила един човек два пъти. Половината от нея покрива напълно нуждата от калории за едно ядене. Но кой ли изяжда само половината и замразява другата половина?", пита реторично защитничката на потребителските права Габриеле Янтур.

Затова не е чудно, че 52 процента от германците междувременно имат наднормено тегло. Тенденцията е възходяща. "Порциите са прекалено големи, а данните за калориите са неразбираеми или прикрити. На опаковката се твърди, че пицата съдържа 266 калории, но тази цифра се отнася само до порция от 100 грама. С други думи в стандартната пица от 400 грама се съдържат над 1000 калории – това е истинска калорийна бомба", казва тя.

Трудната мисия на Юлия Кльокнер

Навсякъде по света междувременно има повече хора с наднормено, отколкото с нормално тегло. Последиците са фатални: повишен риск от сърдечно-съдови заболявания, от инфаркти и инсулти, смущения в обмяната на веществата и диабет.

Политиката се опитва да противодейства, най-вече чрез разяснителна работа и превенция. Юлия Кльокнер, която от месец март насам ръководи Министерството по проблемите на храненето, селското стопанство и защитата на потребителите, е изправена пред почти невъзможна задача: от една страна трябва да защитава правата на потребителите, а от друга – да се съобразява с интересите на производителите. Все пак тя успя да постигне споразумение с различни браншове от хранително-вкусовата индустрия за намаляване на захарта, мазнините и солта в готовите продукти до 2025 година.

Експертът по хранене от "Foodwatch" Дарио Сармади има конкретна идея: „Производителите на напитки с голямо съдържание на захар трябва да плащат определена такса, която да ги стимулира да разработят по-здравословни рецептури", казва той. Подобна практика ще бъде въведена във Великобритания. От месец април 2019 година британските производители на безалкохолни напитки с високо съдържание на захар ще плащат по-висок данък. "Затова концернът Кока-Кола там промени рецептурите си и вече продава безалкохолни напитки с по-ниско съдържание на захар.

"Светофар" за храните

Германското правителство също би трябвало да предприеме по-целенасочени действия, включително и да осигури по-строг контрол над рекламираните продукти. „Почти всички рекламирани продукти за деца съдържат невероятно количество захар или мазнини“, казва Сармади. Той също предлага в Германия да се въведе т.нар. светофар, обозначаващ наличието на захар, мазнини и сол в храните: онези, които имат високо съдържание, ще бъдат обозначени с червен цвят, а тези с ниско - със зелен. Жълтият цвят ще сигнализира храни с приемливо съдържание на вредни съставки. Само че Европарламентът отхвърли тази идея.

"Госпожа Кльокнер би могла въпреки това да въведе доброволен "светофар" в Германия", казва Дарио Сармади и настоява тази инициатива да не се оставя в ръцете на индустрията. "Индустрията представи своя собствена система за обозначаване на храните, но тя е изцяло заблуждаваща. Така например нутелата, която се състои до 90 процента от мазнини и захар,  е обозначена със жълт цвят, вместо с червен  – т.е. би трябвало да се предполага, че  съдържа приемливо количество захар и мазнини. Трикът е елементарен – индустрията предлага стойностите да се измерват за много по-малки порции", казва експертът.

Човек днес трудно се ориентира коя храна е наистина здравословна, и коя – не. Не на последно място поради триковете на производителите и заблуждаващите реклами, които те ползват, за да ни съблазнят.