Хроника на разделението

Разделението на Кипър, което от 1974 насам не може да бъде преодоляно, е вездесъщо в т.н. "Турска република Северен Кипър", въпреки че през последните години положението се поразведри малко. Там, също както и в южната, гръцка половина на острова, се виждат следите от една хилядолетна история, която сега местните хора се опитват да експлоатират туристически.

Това е и спешно необходимо, тъй като би могло да понамали зависимостта от Анкара на тази малка "държава", призната единствено от Турция и Азербайджан. Наистина икономическото положение не е лошо, само че актуалният бум се дължи по същество на търговията с недвижимо имущество и работата на местните казина, които са забранени в самата Турция. Производственият сектор е слабо развит. Така че туризмът предлага добра възможност за приходи.

Хилядолетна бурна история

В полето на политиката обаче няма никакво раздвижване, откакто през 2004 се провали референдумът, последната засега международна инициатива за обединението на острова. Гръцкото правителство в по-голямата, южната половина на Кипър все още говори от името на цялата островна република, която стана и член на ЕС. За кипърските гърци, както и за Атина Северът си остава "окупирана територия".

През 2004 гърците отхвърлиха референдума, изразявайки опасения, че в случай на обединение Кипър щял да изгуби характера си на елинистична държава. В "елинизма" се корени съществена част от конфликта на разделения остров, който през своята бурна история е бил доминиран от какви ли не господари - римляни и византийци, араби, Ричард Лъвското сърце, френската династия Лузинян и венецианците, от 1571 османлиите, а след 1878 до независимостта през 1960 от англичаните.

Още през 19 век сред кипърските гърци се заражда идеята за "еносис", присъединяване към Гърция, която между 1821 и 1830 се освобождава от турците. След Втората световна война тази мисъл владее умовете на местните гърци, докато сред турските им сънародници възниква идеята за разделение. Съвместното съществуване функционира само в началната фаза на независимостта, между 1960 и 1963, след което търканията избиват в продължителна гражданска война.

Частична нормализация

През 1974 Турция се възползва от подкрепяния от гръцката военна хунта опит за преврат срещу кипърското правителство на архиепископ Макариос и извършва военен десант на Кипър. Турските войски окупират 37 процента от територията на острова. Анкара оправдава действията си с това, че заедно с Гърция и Англия е една от страните, гарантиращи независимостта на Кипър. След това в течение на годините Анкара разсели в малката "Република Северен Кипър" десетки хиляди турци от материка.

Въпреки всичко след 2004 положението на острова се нормализира донякъде. Туристите отдавна вече могат да пресичат границата, минаваща през столицата Никозия, но от 2004 това е възможно и за кипърските гърци и турци; забраната важи само за гърците и турците от материка. Това всъщност е единственият реален напредък. Всички други проблеми на разделения остров остават нерешени.

АГ, ФАЦ, ДПА, С. Гяуров/ Редактор: Б. Рачева