Часът пик и денят хикс

“Премиерът Борисов се върна към една от битките си като кмет на София и възнамерява да ореже държавния протокол заради задръстванията в центъра на столицата. Според Борисов церемонията по посрещане на високопоставени гости пред паметника на Незнайния войн се прилага прекалено често и все в пикови часове.” Из новините на в. “Сега”

Почти настъпва денят, в който календарът ще отброи числото сто – и тогава всички ще се втурнат да анализират и критикуват Борисовото управление. Затова преди да е настъпила същинската говорилня, нека изговорим и ние на висок глас някои от същностните черти и похвати, които определят характера на властта в последните три месеца и я правят различна и разпознаваема.

Пред камари от работа

За първи път долавяме стремеж за солидарност между управляващи и управлявани, безпардонните и често недипломатични изказания на министър-председателя са далеч от надменната и конспиративна мъгла, с която тройната коалиция се бе обгърнала и дистанцирала.

Борисов мисли конкретно, като в някои от предложенията му се разчита припряното желание час по-скоро да се съборят фасадите на фалша, властовата ритуалистика и дори обременителните законови пречки, които възпрепятстват намирането на бързи и справедливи решения. Да се съкратят парите за представителни разходи в Министерския съвет, да се ореже държавният протокол, да се поемат от държавата разходите за чернодробни трансплантации са все по-малки и по-големи стъпки в посока на вече споменатата солидарност и очакваме да бъдат направени.

За първи път виждаме и категорична управленска воля, която се надяваме да бъде разгърната в действие през идващата тежка зима. Лакмуси ще даде Бог: от метеорологични до социални. Отсега се започва с епидемията на новия грип и хаотичните паники, предизвикани от него, чуват се заканите на зърнопроизводители и земеделци да поемат с трактори към столицата, неспирно се носи магистратският ураган “Красьо”. Заизреждаме ли всички критични точки в държавата, откъдето подмолно се разнася тътенът на недоволство, ще разберем с какви камари от работа и очаквания трябва да се справи Борисовото правителство.

Назад-напред към културата

Очевидно е, че при наличието на “разградена държава” и икономическа криза се нуждаем от безапелационен прагматизъм и жестоки, повсеместни икономии, но все в тоя контекст ще кажа, че надали е имало досега правителство, което тъй категорично да не забелязва духа и културата.

Отминалият в мухлясала патетика празник на будителите, уви, само потвърждава колко далеч сме от интелигентската събуденост и освободеност, благодарение на които бихме могли да продължим напред, като преодолеем жестоките морални задръствания на провинциализма и пиковете на масовото опростачаване.