Черната дупка МВР

Коментар на Иван Бедров:

„Стената между цивилизацията и пълното унищожение. Замисли се какъв ще стане света, ако ги няма“. Този надпис (правописът е оригинален) се е настанил върху мрачен колаж - нощ, улични сражения, пламъци, а по средата стои полицай с шлем, щит и пушка. Тази мотивираща картинка се появи в една от Фейсбук-страниците, рекламиращи и подкрепящи работата на МВР. Съдържанието издава, че подобни страници и форуми са инициатива на служители на министерството. Въпросната картинка е публикувана на сутринта, след като силите на реда атакуваха мирно протестиращи граждани около сградата на парламента в София.

Не е новина, че значима част от служителите на МВР не осъзнават каква точно е ролята им. Те превишават правата си или защото не ги познават, или защото няма последици от злоупотребата с власт, поради което просто не им пука. Затова противоречивите обяснения след сблъсъците през нощта срещу 24 юли бяха очаквани. Този случай само потвърди диагнозата, че България си има един огромен силов апарат, в който едната ръка не знае какво прави другата, непрофесионализмът е масов, а отговорност е непозната дума.

Хаотично

Малко след 3 часа през онази нощ колега журналист тича към мястото, откъдето извеждат депутатите. Спира го офицер, иска му документи за самоличност. След проверката колегата е оставен да си върши работата. Секунди по-късно го спира друг униформен, който започва да го удря с юмрук без да обръща внимание на обясненията му. Различни критерии в рамките на няколко метра и няколко секунди. Няма правила, има сила. Точно като на описаната в началото мотивираща картинка.

Законът за МВР задължава служителите по време на осъществяване на правомощията си да се удостоверяват с личен знак - т.нар. бадж с идентификационен номер. В онази нощ баджове нямаше. За сметка на това част от униформените бяха с плътни черни маски под шлемовете. По-късно шефове от МВР твърдяха, че това не било редно и полицаите били проявили самоинициатива. Не знаем кой издава заповедите, не знаем има ли изобщо заповеди, но знаем, че всеки служител на реда може сам да си решава. Днес - какво да облече, утре - с какво оръжие да излезе.

Непрофесионално

Дизайнерът на плана за извеждането на депутати и министри с автобус точно по това време и точно от това място все още не е известен. Първоначално отговорността пое министърът, после шефът на столичната полиция, в един момент се обади и главният секретар на министерството, а към момента отговорен се оказва някакъв анонимен щаб. Който и да е взел това решение, мястото му определено не е в МВР. За всеки средно разумен човек беше ясно, че през няколко хиляди ентусиазирани протестиращи можеш да преминеш само с летене. За хората, взимали решенията, това явно не е било ясно. Грешна преценка - тоест, непрофесионализъм.

Осветлението на площада бе изгасено точно преди сблъсъка. После имаше целенасочени атаки с полицейски палки срещу обективи. Ако някой си е въобразявал, че през 2013-та, когато всеки има снимащо устройство в джоба си, ще успее да ограничи разпространяването на информация за случката, този някой силно се е объркал. Непознаване на света - тоест, непрофесионализъм.

С очите си видях как тежко въоръжени полицаи падат по земята след сблъсък с отбраняващи се с голи ръце протестиращи. Други униформени се откъсваха от групата си и се озоваваха сами сред море от разгневени вече цивилни граждани. Детински непрофесионализъм.

Скъпо

Тези изнервени и агресивни полицаи са също толкова жертви, колкото и невинно пострадалите протестиращи. Те са сред държавните служители с най-ниски заплати, въпреки че работят в министерството с най-големия бюджет. Не познават законите, защото никой не го изисква от тях. Понякога вършат безобразия, защото очевидно системата за контрол не работи. Някои от тях не могат да вържат връзките на обувките си заради наднормения си обем, но и това е приемливо за системата. Те са не по-малко изтощени от протестиращите, защото точно като тях са почти денонощно на улицата вече повече от 40 дни.

Равносметката е много тъжна: МВР е еднакво враждебно както към данъкоплатците, така и към огромна част от служителите си. За тази година това ни струва 1 млрд. и 131 млн. лева. Резултатът е известен: повече от половината престъпления изобщо не се съобщават в полицията и въпреки че България е сред страните с най-много полицаи на глава от населението, тя си остава и страната с най-много решетки по прозорците.

Автор: И. Бедров; Редактор: Д. Попова-Витцел