Черно море: Не са изключени дори преки военни сблъсъци

Първо руски обстрел на британски военен кораб, а сега - гигантско учение под командването на САЩ и Украйна, в което участват над половината от страните членки на НАТО. Черно море дълго време се смяташе за второстепенна геополитическа арена, но ето че сега влезе във водещите заглавия на световните медии. В момента Черно море е най-опасният регион от новата конфронтация между Русия и Запада, в който вече не са изключени дори преки военни сблъсъци на двете страни.

Това показа случаят с британския разрушител „Дифендър“ от миналата седмица. Военният кораб пътуваше от украинското пристанище Одеса към Грузия и прекоси украинските териториални води край полуостров Крим, което според международното право е напълно легално. Руските военни обаче се опитаха да отклонят кораба от курса му, като използваха гранати и бомби, които се взривиха в непосредствена близост до британския плавателен съд. След анексията на Крим през 2014 година Русия не само разглежда Крим като своя територия, но и предявява претенции над прилежащите украински териториални води, което влиза в пълен разрез с международното право.

Буферна зона срещу Запада

Това беше първият случай след края на Студената война, когато Русия умишлено използва оръжие срещу военни от НАТО, изпробвайки решимостта на Алианса да защитава международното право – най-малкото по море. Вярно е, че при инцидента не пострадаха нито хора, нито британският военен кораб, но правителствени представители в Москва, в това число заместник-външният министър Сергей Рябков обявиха, че в бъдеще Русия ще атакува директно всички нарушители на руските териториални води, ако те не се съобразяват с предупрежденията.

Тъкмо този сценарий може да настъпи по време на сегашните военни маневри „Морски бриз-2021", които се провеждат в Черно море. В тях участват 17 от общо 30 страни членки на НАТО, всички черноморски страни без Русия, или общо 32 страни. Те са представени с 5 000 войници, 32 бойни кораба, 40 бойни самолета и 18 спецотряда, включително военни водолази. Учението се провежда ежегодно от 1997 година насам, но тазгодишното е най-мащабното от всички. Не е ясно дали са планирани и задачи в  териториалните води край Крим, над които Русия предявява претенции, или в непосредствена близост до тях.

Това, което сега изглежда като военно-политическа демонстрация на сила, в действителност е един много сериозен и дълбок конфликт, датиращ още от времето преди анексията на Крим. Русия винаги е разглеждала района на Черно море като своя сфера на политическо и военно влияние. Москва се нуждае от него, тъй като то ѝ осигурява достъп до Средиземно море и горещите конфликтни точки в Близкия Изток и Северна Африка, но представлява и буферна зона срещу Запада. Най-големите жертви на тази политика са Украйна и Грузия, които бяха принудени да заплатят с хиляди убити за водените или подети от Русия войни и анексии на част от техните територии. Засега няма никакви изгледи в средносрочен план те да си получат обратно откъснатите или анексирани територии.

Държавно пиратство

Русия използва срещу тях и методите на държавното пиратство и заложничество. Такъв бе примерът от ноември 2018 година, когато Русия взе за заложници 24-ма украински моряци, които съвсем законно се намираха в Керченския проток между Крим и руския бряг. Тогава руски военни кораби спряха и превзеха украинските кораби със сила.

Засегнати от агресивното руското поведение в региона на Черно море обаче са и другите съседни държави, с изключение на Турция, с която Москва има повече общи стратегически интереси, отколкото различия. Жертви на тази руска политика в региона са също България и Румъния, както и Република Молдова, която използва едно дунавско пристанище край Черно море. В Молдова Русия поддържа един сепаратистки конфликт, който още от 1991 година разединява страната.

Черно море като "руско море"

Бившият румънски президент Траян Бъсеску още през 2005 година предупреди Запада за руските планове за анексии и военни сценарии в черноморския басейн. „От векове Русия възприема Черно море като свое собствено, руско море, не разбрахте ли това?", беше заявил той по време на едно свое посещение в САЩ. Тогава това негово полемично изказване разпали страстите и породи множество критики. Но вероятно и самият Бъсеску не е предполагал колко прав ще се окаже.

В Румъния руското политическо влияние днес е сравнително слабо, а в Черно море в по-ново време не е имало някакви преки сблъсъци с Русия. Но въпреки това в страната има усещане за заплаха, произтичаща от историческия опит с руската и съветска политика на анексии в региона. Това чувство се усилва от присъствието на руски войски в Приднестровието – в сепаратистката част на Молдова.

Инициативата на румънския президент Клаус Йоханис и на неговия полски колега Анджей Дуда, които на последната среща на деветте източноевропейски страни от НАТО в Букурещ призоваха за засилено натовско присъствие в Черно море, само показва, че усещането за руска заплаха нараства.

В България положението е по-различно

Не така еднозначно е положението в България, която във времето на реалния социализъм дори беше смятана за 16-та съветска република. За разлика от Румъния, в България руското влияние в икономиката е силно изразено, особено в енергийния сектор, в банковото дело и на пазара на недвижимите имоти. А част от политическия елит на страната поддържа близки контакти с Русия. Все пак отношенията между двете страни напоследък се влошиха след серия руски шпионски сандали и редица предполагаеми атентати с отрова и взривни вещества на руското военно разузнаване ГРУ в България.

Междувременно и Германия за първи път се ангажира военно в защитата на черноморския регион. Бундесверът не участва в учението „Морски бриз“, но след инцидента с британския разрушител „Дифендър“ Германия изпрати два изтребителя „Юрофайтър“ в региона, които бяха прехвърлени във военна база край румънското пристанище Констанца. Заедно с британските ВВС германските изтребители ще осигуряват закрила от въздуха над региона на Черно море.