Nahrungsaufnahme

Актуално проучване на изследователи от Виена и Лисабон предоставя първите доказателства за участващите при взимането на решенията гени и съответните невронални мрежи в мозъка.

Експериментите, проведени с плодови мушици, са дали резултати, позволяващи да се направят обобщения за избора на храна от организмите, независимо дали става дума за маларийните комари или за хората. Учените са следили хранителното поведение на мухите в продължение на четири седмици. И са открили, че предпочитанията на животните се променят според потребностите на тялото от определен вид вещества, освен това зависят от пола и от размножителния период.

Приликата между хората и мушиците

Когато животните били достатъчно нахранени със захар и белтък, те пренебрегвали богатите на белтъчини храни. А след няколко дни бедна на белтъчини диета те отново предпочитали примесената с мая и богата на протеини храна. Женските променяли предпочитанията си по-бързо от мъжките, а оплодените женски - по-бързо от девиците. Точно както и при хората. Или?

За да документират хранителното поведение, учените са прибегнали към прост, но рафиниран трик - обогатената с мая храна била оцветена в синьо, бедната на захар - в червено. За да установят какво са хапнали мушиците, изследователите само е трябвало да погледнат през микроскопа прозрачните телца на насекомите.

"Този опит и методите на генетиката ни дават възможността да отидем още една стъпка по-нататък", заявява ръководителят на екипа Карлос Рибейро. "Вече можем да опишем молекулите и невроните, които позволяват на оплодените женски да реагират по-бързо. Знаем и кои молекули в мозъка на мухите констатират недостига на протеини и насочват към други хранителни източници. Открили сме един вид молекулярен сензор."

Комарите не остават по-назад

Именно той очевидно регулира хранителното поведение и при други видове женски насекоми. Женските комари, например, разчитат за осигуряването на необходимите им белтъчини на кръвта, за да могат да се развиват яйцата им. Импулсът да хапят и да смучат кръв най-вероятно се направлява от същия молекулярен сензор както при плодовите мушици. А тези познания могат да се отнесат и към гръбначните животни, и към хората. Регулацията на приемането на белтъчини и въглехидрати се смята, че е от значение и при възникването на смущения в храненето - което е един от големите здравни проблеми в западните общества.