Чудното размножение на горнокамарчани

„Имам къща тука, не съм в селото незаконно“, казва млада жена, застанала на опашка за гласуване в село Горно Камарци. Селото е на 45 километра от София и се прочу като необикновено привлекателно място – 33 % от избирателите му са регистрирани в последните шест-седем месеца. Доскоро тук не са провеждани избори, заради малкия брой на жителите /248 души в обичайни времена/. Но откакто влезе в сила поправката „Манолова“, позволяваща на села с над 100 души население да гласуват, селото влезе в топ три на селата, внезапно увеличили своите временни жители с право на глас.

„Изглежда нередно, защото в България е пълно с нередни неща“, казва дипломатично петдесетинагодишният избирател Тони, който е тъкмо един от тези нови 33 % избиратели. Той самият обяснява присъствието си в Горно Камарци като естествено житейско решение: доскоро е живял в град Елин Пелин, сега се е преместил тук (“на по-тихо“), твърди, че плаща наем от 100 лева за ползване на един етаж на къщата на негова близка. „Огледайте се наоколо“, казва той, „случайно да виждате автобуси с насила докарани избиратели? Няма такова нещо тука.“

„Не са насила докарани, там е работата“, казва един от застъпниците, присъстващи в секцията. „Тук съм от първата минута на изборния ден, виждам отделни непознати хора, но не и група. Предполагам, че са роднини и близки на някои от кандидатите.“ Част от опашката отвън подкрепя тази хипотеза: новите избиратели са повикани тук, за да "помогнат" за избирането на дадени кандидати. Всички говорят в множествено число. Не се предполага, че гласуването "отвън" ще бъде само за един кандидат.

Проблемът с временните жители

От 9.30 до 10.30 в изборния ден през секцията преминават общо 20 от онези 121 „нови“ избиратели, чийто административен статут е на хора, гласуващи „по настоящ адрес“. Дрехите са спретнати, възрастта – различна, отзивчивостта – недвусмислена. Разговорът с тях е еднообразен: имат в селото къща или близък. Да не би да е незаконно?

Настроението е помрачено от само едно откритие, направено от новорегистрирана елегантна жена, застанала на опашката: едва днес тя разбира, че избирателите, регистрирани „по настоящ адрес“ нямат право да взимат участие в референдума. Последица от поправката „Манолова“, която, изглежда, не е била разяснявана достатъчно на онези, които са се съгласили да си сменят регистрацията за гласуване.

Членовете на СИК твърдят, че през тази година по принцип нямат много добри указания. И тази забележка не се отнася до нещо толкова сложно, като правото на глас, а до детайли, от които е изтъкан изборният процес. Разговорът за това е прекъснат от шум около урната. „Откак съм станАла човек, сЕ гласувам“, казва с неочаквано плътен глас жена с два бастуна. Потропва с тях, докато за трети път се запътва към тъмната стаичка – отново не е сгънала правилно бюлетините. Йорданка Стоянова е на 87 години, има единайсет правнуци, работи в градината (“вече по-малко“), плете (“ей тия терлици със зеленото“), гледа телевизия (“сериала за малката булка“) и за разлика от хиляди свои сънародници знае много добре, че днес се провеждат не само избори, но също и референдум за правото да гласуваш електронно ("много важен въпрос за децата"). Би се справила с какво ли не, дори с компютър, но ето че сгъването на една бюлетина се оказва проблем.

„Хората сами сгъват бюлетините, с които са гласували, защото ако им ги сгъваме ние, ще можем да видим за кого са гласували“, обяснява Юлия Димитрова, член на СИК, докато останалите й колеги хорово обясняват неуредицата: да, видели са указанията на ЦИК, според които сгъването се извършва от комисията, но така и не са разбрали как да спазят и двете изисквания: да запазят тайната на вота, но и да сгъват бюлетината на избирателите.

И редица други проблеми

За един час покрай избирателната секция на Горно Камарци дефилират поне още три проблема с гласуването, породени от двусмислени указания на ЦИК или от невъзможност едновременно да се разрешават множество дребни въпроси: колко повредена трябва да е пластиката на една лична карта, за да можеш да гласуваш с нея? Как навреме да спреш представител на партия да отваря вратата на секцията, услужливо подканяйки хората да гласуват? Колко голяма трябва да е нуждата на един възрастен човек от придружител в стаичката, за да се пуснат и двамата вътре? „Повечето от тези въпроси са разрешени с указанията на ЦИК“, казва адвокат Мариела Стайкова, наблюдател от Института за развитие на публичната среда. „Въпросът е как СИК ще ги приложи и дали ще се съгласи да разрешава проблемите, когато те възникнат. Тази комисия беше от добронамерените, но можеше и да не е“, уточнява тя.