"Чужденците" в Бундестага

"С въпросите си някои журналисти направо ме докарват до отчаяние. Те не престават да ме питат как се чувствам в Германия", споделя Азизе Танк, която живее в тази страна от 40 години насам. "Сякаш съм тук само за кратко посещение. Сякаш утре ще си стегна куфарите и ще се върна в родната ми Турция, която за мен отдавна вече е само курорт", допълва Танк. На изборите за Бундестаг, които се проведоха на 22 септември, тя бе избрана за депутат от Лявата партия.

"Биогерманци" – така Азизе Танк нарича съгражданите си, които нямат мигрантски корени. "Голяма част от биогерманците обичат да вкарват хората в рамки. Аз например съм поставена в миграционната рамка", казва тя засмяна. Танк говори немски с лек акцент и почти без грешки. "Нарочно подчертавам акцента ми. Харесвам си го", споделя тя и допълва: "Може би пък някой ден ще спрат да ме питат "Ама откъде си наистина?"."

От какво се интересуват мигрантите?

В продължение на двайсет години Азизе Танк е отговаряла за интеграционните въпроси в Берлин. Тя е напуснала поста през 2009-та, защото вече била навършила годините за пенсия. През всичките тези години не е била член на нито една партия. Когато обаче Левите я попитали дали иска да се кандидатира за депутат от тяхната листа, Танк бързо се съгласила, водена от желанието да се ангажира за хората с чужди корени и срещу расизма.

В едно от мероприятията в рамките на предизборната ѝ кампания Азизе Танк се обърнала към няколко ученички, чиито родители били от Турция или Иран, и им казала: "Днес по улиците са разлепени предизборни плакати с моя лик. Иска ми се в бъдеще това да се случи и на някоя от вас."

35 от депутатите в новия Бундестаг са с мигрантски произход. След изборите през 2009 пък в германския парламент са влезли едва единайсет депутати с чужди корени, пет от които са били от турски произход. Днес народните представители с турски корени са единайсет. "Това развитие е радостно", казва Филиз Демирел от Сдружението на германските мандатоносители от турски произход. Демирел обаче подчертава, че броят на "чужденците" в Бундестага все още не е достатъчен. "Все пак 20% от жителите на Германия са с миграни. И те със сигурност не се интересуват само от въпросите за двойното гражданство, интеграцията и правото на чужденците да гласуват. Мигрантите се вълнуват и от данъчната политика, както и от спасителните пакети за Гърция", изтъква Демирел.

Според нея културното многообразие в Германия е възможно само когато различните хора и култури осъществяват контакт – както в политиката, така и в икономиката. "Партиите усетиха, че вниманието на мигрантите може да бъде привлечено най-лесно от политици с чуждестранен произход. И това веднага се усети в избирателните им листи. На тези избори се кандидатираха стотици политици с мигрантски корени", казва Филиз Демирел.

Турчин ще се занимава с германската вътрешна политика?

Йоцкан Мутлу от Зелената партия е един от тях. И той успя да влезе в Бундестага. Мутлу се дразни от факта, че неговите колеги все още го възприемат като "турския депутат". Дразнят го и въпросите за интеграцията и миграцията, които журналистите не престават да му задават.

"Възможно е в новото правителство да има един министър или пък един или двама държавни секретари с мигрантски произход, но само толкова. Федералната република още не е готова за повече", казва Мутлу.

Той самият би могъл да си представи да се занимава с вътрешна политика. "Все пак в сфери като националната сигурност и десния екстремизъм има още много за вършене", казва политикът от Зелената партия. Турчин, който да отговаря за вътрешната политика на Германия? "Това би било новост за тази страна. На германците със сигурност ще им е нужно време да свикнат с тази мисъл", заключава Йоцкан Мутлу.