Чужденците знаят защо идват в Германия
31 януари 2013
Германия си остава най-силният магнит за имигрантите в Европа. Нещо повече - привлекателността й нараства с всяка изминала година, респективно расте и броят на пришълците - легални и нелегални. При нелегалните е регистрирано увеличение от 18,6 процента за една година, а легално влезлите на територията на страната за същия период са близо 960 000.
От чужденците има полза
Пълномощничката на правителството по проблемите на миграцията Мария Бьомер изразява задоволство от данните: "Те потвърждават, че Германия е магнит за мигрантите. Което е добре, тъй като имаме нужда от квалифицирани специалисти". Същевременно Бьомер изтъква, че има нужда от повече усилия за подобряване на интеграцията на чужденците в обществото. "Притокът на хора може да ни укрепи, но само ако се отнасяме правилно към тях. Не трябва да повтаряме грешките от миналите десетилетия и да оставяме имигрантите сами да се оправят."
Както става ясно от най-новия доклад за миграцията, изготвен от министерството на вътрешните работи, точно една четвърт от живеещите в Германия чужденци са турци (1,6 милиона). Още толкова са чужденците, произхождащи от други западноевропейски държави, а тези от Източна Европа са 951 000.
Смелостта на Лазаринка Р.
На какво обаче могат да разчитат чужденците в Германия? Дали помощите за безработни например им се полагат непременно? 24-годишната Лазаринка Р. пристига от България в Щутгарт през 2008 година, работи като келнерка, на черно. След година и половина забременява и приятелят й я изгонва. Жената не разполага дори със средства да отиде на лекар. Към края на бременността губи работата си и се насочва към градската служба по труда - очаква помощ от германската държава. Но служителите й разясняват, че съгласно германското законодателство тя не може да очаква нищо. Съветват я да се върне в България.
Лазаринка обаче решава да се обърне към съда и завежда дело срещу град Щутгарт. Адвокатът й настоява, че европейското право задължава германската държава да подкрепя имигрантите от страните-членки на ЕС по същия начин, както и собствените си граждани. Случаят междувременно беше разгледан от Федералния социален съд в Касел, който в крайна сметка се произнесе, че исканията на жената са основателни и тя има право на помощи.
AГ, ДПА, ФО, ШО, Б. Михайлова/ Редактор: Б. Рачева