Чужденците си остават чужденци

Премного ли са чужденците, които живеят в Германия? Въпросът е зададен от социолозите за първи път през 1984, за втори - 25 години по-късно. Промените логично са значителни: делът на тези, които отговарят положително, е намалял от 75 на 53 процента. Макар броят на чужденците да е нараснал от седем на почти десет процента.

Предразсъдъците зависят от благосъстоянието

Университетът в Билефелд провежда подобно допитване в периода между 2002 до 2011 година с почти същия въпрос. И с аналогична тенденция в резултатите. Положителните отговори на въпроса са намалели от 55 на 44 на сто.

"В момента ксенофобията принципно намалява. Но ако проследим развитието на нещата в последните десет години, ще видим, че периодически има и засилвания", казва Андреас Цик, един от авторите на проучването. Кьолнският политолог Кристоф Бутервеге от своя страна говори за известна нестабилност в настроенията: "Расизмът е подвластен на конюнктурните колебания. Когато има подем и цари благосъстояние, изкушението за търсене на изкупителни жертви не е чак толкова голямо. Докато във времена на криза расистките настроения взимат връх."

Парадоксът Сарацин

Значителна роля на фактор за отношението към чужденците играе и общественият дебат, последствията от който са трудно предвидими. Миналата година известният германски финансист и политик Тило Сарацин предизвика разгорещена дискусия за интеграцията на мюсюлманите в обществото. Но негативните нагласи спрямо мюсюлманите в Германия не нараснаха, тъкмо напротив. Трайната тенденция в нагласите остава непроменена.

"Обществото все повече се отваря. Виждаме, че особено в градовете хората ценят високо културното многообразие", казва Андреас Цик.

Всеки да си знае мястото

Улрих Вагнер, социален психолог от университета в Марбург, смята за особено важно съвместното съжителство. "От направените проучвания стигаме до извода, че отделните групи се освобождават от предразсъдъците и стереотипите, когато контактуват помежду си", казва той. Този, който има личен контакт с имигранти, не се влияе от обществените нагласи. Но все още е рано да се бие отбой, предупреждава Вагнер:

"Изглежда, че ксенофобията като цяло бележи спад. Това обаче не важи за всички сегменти от населението. 19 процента от участниците в проучването на университета в Билефелд споделят становището, че "ако другите започнат много да се разпускат у нас, трябва в зависимост от обстоятелствата и със сила да им покажем кой е господарят тук!". Но все пак можем да гледаме положително на факта, че все по-малко хора смятат, че в Германия има премного чужденци", казва Улрих Вагнер. Но не трябва да се забравя и, че това са само около 50 процента.