Швеция: хем пенсионерите щастливи, хем бежанците доволни
23 декември 2019"Изглеждаха ми самотни, затова отидох при тях и им занесох цветя" - 74-годишната Кристин Оман се спомня деня, в който за първи път видяла новите си съседи. По думите ѝ, новодошлите – около 70 души – били срамежливи, но много положително настроени.
Проектът SällBo в шведския град Хелзингборг се бори срещу самотата сред възрастните хора и същевременно цели да подпомогне интеграцията на децата-бежанци, предлагайки им подслон в една и съща сграда с местни хора. В нея 31 от жилищата се обитават от пенсионери, 20 са предназначени за бежанци на възраст от 18 до 25 години, а 10 от тях са запазени за деца без роднини.
Уникалният модел в Хелзингборг
Името на проекта е комбинация от шведските думи за компания („sällskap") и живея („bo"). Двете страни се задължават да прекарват най-малко по два часа в седмицата заедно и така да поддържат социализацията си. "Ние сме първият такъв проект не само в Швеция – никъде другаде в света няма да откриете такова съжителство", казва Драгана Чурович, експерт по интеграцията в общинската фирма за отдаване на жилища под наем Хелзингборгхем.
Сградата е построена през 1960-те години за дом за възрастни хора, но след бежанската вълна от 2015-а година в Европа в нея са настанени деца-бежанци, пристигнали сами в Швеция, и в момента е най-големият в цялата страна "приют" за бежанци.
Чурович и колегите ѝ били осенени от идеята за интеграционния проект две години след началото на бежанската вълна, когато обмисляли дали да не оставят два етажа от сградата за възрастните хора, нуждаещи се от грижи, а първите етажи да превърнат в общежитие за бежанци. В крайна сметка надделяло виждането двете възрастови групи да се смесят. Така се родил проектът SällBo.
Чурович смята, че старите хора могат да се чувстват самотни дори и да се срещат с други възрастни хора. "Дотам се стига, ако получават цялата си информация от други хора на тяхната възраст. Смятам, че самотата не е само да седиш сам у дома", допълва експертката. А имигрантите в Швеция често пребивават в силно сегрегирани райони, където над 80 процента от жителите са първо или второ поколение имигранти. Пристигналите в страната младежи-бежанци пък често нямат никаква връзка с възрастни местни хора, освен в случаите, когато са наети да се грижат за тях.
Колко важно е да имаш някого
Конкретно за децата-бежанци Чурович казва, че социалният им живот е ограничен до контактите с младежи, намиращи се в близко или същото положение. Надеждата е, че срещите им с възрастни шведи ще им помогне да се интегрират в новата за тях културна среда и да преодолеят пропуските в практическите си познания, които шведските деца получават от своите родители. Освен това самотните деца-бежанци са силно стигматизирани в Швеция и този интеграционен проект би могъл да им докаже, че не всички шведи гледат на тях с подозрение.
Апартаментите може и да са малки, но живеещите в сградата могат да ползват много общи помещения: на всеки етаж има по две дневни, които са превърнати в ателиета, стая за йога, библиотека, стая за настолни игри, фитнес зала и зала за компютърни занимания. Междувременно кухненските помещения са оборудвани тематично – за приготвяне на салати и туршии, за печене или отглеждане на билки и подправки.
Кале и Анки Андершон, съответно на 85 и на 70 години, са напуснали жилището си, намиращо се само на 300 метра от сградата на SällBo, и са се настанили тук заради възможността да общуват с млади хора. "Тук има 98 деца-кандидати за убежище и ние нямаме проблеми с нито едно от тях – любезни са и винаги ни поздравяват", разказва Анки.
Чурович е успяла да открие и по-млади шведи, които имат интерес да се включат в проекта. Засега той ще продължи две години, след което общинската фирма ще реши дали да го развие и как. Но каквото и да се случи, 74-годишната Кристин Оман е убедена, че и други общини в Швеция ще възприемат модела. "Има толкова много хора, които си нямат никого. Те са затворени в жилищата си против волята си и нямат с кого да общуват. И ще стават все повече на брой", добавя възрастната жена.