Шенгенската зона се разраства

Това е нещо като коледен подарък за източноевропейските страни-членки на ЕС. Франко Фратини, комисарят по вътрешната политика на ЕС, изглежда почти развълнуван, когато съобщава:

От 21 декември всяка страна от ЕС ще се отнася към външните граници на всяка друга страна-членка като към собствени граници. Тогава аз например като италианец ще възприемам да кажем дългата граница на Полша с Украйна като моя собствена граница.

Навътре Европа трябва да бъде без граници, това е същността на така нареченото Шенгенско споразумение. Началото бе положено през 1985, когато Германия, Франция и страните от Бенелюкс взеха решение за премахване на граничните бариери помежду си; по-късно към споразумението се присъединиха страните от южна Европа, а сега и Изтокът. Манфред Вебер от баварския ХСС казва:

Това е новото обединение на Европа. Тоест, последната стъпка от обединението. Това отваряне на границите е особено важно за източноевропейците, защото сега те се чувстват вече пълноценни европейци.

Някои обаче се опасяват, че тази стъпка е прекалено прибързана. Германският профсъюз на полицията разкритикува разширяването на Шенгенското споразумение като „твърде рисковано”. В Европарламента обаче настройката е съвсем друга. Социалдемократът Волфганг Крайсел-Дьорфлер казва:

Срещу организираната престъпност не се воюва със затворени граници, защото граничният контрол не е сериозна пречка за организираните бандити.

Сега в ЕС остават много малко гранични бариери: те съществуват във Великобритания и Ирландия, защото двете страни държат на тях, а в Румъния и България – защото двете най-нови страни-членки на общността не в състояние да гарантират сигурността на граничните си пунктове без видими бариери. Румънският евродепутат Мирча Косеа казва, че това не е справедливо:

Това усилва усещането ни, че Европа все още не ни е приела истински, и че ние като румънци или българи все още не принадлежим изцяло към Европа.