Шенгенски напеви от Брюксел

Още миналия месец ЕК потвърди, че между Шенген и ромите няма връзка и интеграцията на националните малцинства не е част от шенгенското законодателство. Критериите за влизане в зоната за свободно движение на гражданите предполагат повишаване на вътрешния контрол по границите, строгото спазване на изискванията за издаване на визи, полицейското сътрудничество между страните-членки, готовността за свързване и използване на Шенгенската информационна система и защита на данните.

Въпреки всичко това премиерът Бойко Борисов изрази в Брюксел страховете си, че ромският проблем може да попречи на влизането на страната в Шенгенското пространство догодина, поради което потвърди официално изразената от Външно министерство позиция, че „действията на Париж няма да се отразят на отношенията между двете държави”, и каза, че не иска България да попада „в един кюп” с държавите, които имат проблем с експулсираните роми. Така откровението „Вие – това сме ние!”, изречено от самия Борисов пред неговия приятел Саркози миналия октомври в Париж, се изпълни с истинско съдържание и на този фон изявленията на високопоставени френски представители, че няма да допуснат в Шенгенското пространство страни, които не са интегрирали своите роми, следваше да придобият само общ и незасягащ София характер.

„Лицев контрол” или „правила за обличане”?

Следваше, ако междувременно друг голям приятел на г-н Борисов, италианският президент Силвио Берлускони, не беше подкрепил в Брюксел позицията по ромския въпрос на Саркози, припомняйки по този начин събитията от края на 2007 година. Тогава румънски ром изнасили и уби италианка, с което взриви общественото мнение в страната, доведе до светкавичното експулсиране на няколко десетки балкански роми от Рим и породи идеята за приемането на специален закон срещу циганите, дошли от региона. Още тогава италианският министър на инфраструктурата Антонио Ди Пиетро поиска въвеждането на тригодишен мораториум за престоя на българи и румънци в Италия и едва ли неговите колеги в наши дни ще се поколебаят да се обявят срещу влизането на двете балкански съседки в Шенген.

Сега голямата надежда на кабинета в София за подкрепа на българския шенгенски проект е в Германия. През юни, след срещата си в София с германския външен министър Гидо Вестервеле, премиерът Борисов прогнозира, че Германия, която „винаги ни е помагала”, с „високата си оценка на правителството” ще даде възможност на българите свободно да се придвижват в Шенгенското пространство през 2011 година. Най-вероятно кабинетът ще поиска ново потвърждение за тази подкрепа и лично от канцлерката Меркел, която ще пристигне в страната на 12-ти октомври.

Да затвориш вратата отвън?

Дотогава обаче има доста време, още повече, че в края на януари в Берлин г-жа Меркел предупреди многозначително Бойко Борисов, че „Германия ще оценява по справедлив начин постиженията на България в желанието й за присъединяване към Шенген”. А немалко от споменатите „постижения” все по-често се поставят под въпрос, макар на пръв поглед да нямат много общо с ромските емоции. Миналия месец швейцарският „Тургауер цайтунг” посочи, че вътрешните министри на страните от ЕС не бива да решават приемането на България и Румъния в Шенген единствено въз основа на „техническите критерии”, а швейцарският „Тагесанцайгер” цитира германския евродепутат Елмар Брок да казва, че единственият начин за оказване на натиск срещу безразборното издаване на европейски паспорти от двете балкански съседки е „отказът за прием в Шенген”. В групата на скептичните медии се включи и австрийският „Винерцайтунг”, който съобщи, че дипломати вече обсъждали обвързването на приема в Шенген с „решителни” успехи в правосъдието и превенцията на корупцията.

В подобна обстановка тревогите на премиера Борисов са обясними и съвсем основателни. Защото освен всичко друго, 40-те върнати от Франция български роми са незначителна част от многобройните техни мургави събратя и сестри, които продължават успешно да „практикуват” в богатите европейски градове. С ловките си пръсти, протегнатата шепа и раздрънкания акордеон в метрото.