Шотландия даде пример за демокрация

Интригата за това дали Шотландия да остане част от Обединеното кралство или да тръгне по пътя на своята независимост се запази чак до края на гласуването. Накрая политическият разум надделя над националните страсти - при това с по-голяма преднина, отколкото предричаха социолозите. Шотландия може да бъде поздравена за този изход от гласуването, защото всеки друг резултат би означавал сериозна авантюра с непредвидими последици за Великобритания и европейските ѝ съседи.

Като независима държава Шотландия би се лишила от закрилата на Обединеното кралство и от солидарността на ЕС. Самата Великобритания в този случай щеше да е принудена да преформулира своята роля в Европа и света, а Обединеното кралство - застрашено от разпадане. Европа не се нуждае от връщането към държавната раздробеност на отминали векове, тя има нужда от обратното - от единство и интеграция на европейско ниво.

Победа за демокрацията

За разлика от някои други поданици на кралството, шотландците са предимно проевропейски настроени.Мнозинството от тях са за оставане в ЕС и би било ирония на съдбата, ако само след няколко години шотландците все пак бъдат принудени да напуснат ЕС - това би могло да стане, ако бъдещият британски референдум за оставане в общността приключи по неочакван начин. Можем само да се надяваме, че и тогава ще надделее разумът, а Великобритания ще остане част от ЕС.

Интересни ще бъдат също и резултатите от изборите за Долна камара на британския парламент през идната пролет, които безспорно ще бъдат повлияни от дебата "за" или "против" ЕС. Допитването в Шотландия със сигурност ще даде своето отражение и по този въпрос. Ако шотландците бяха се обявили за независимост, британският премиер Дейвид Камерън щеше да е принуден незабавно да подаде оставка. Сега обаче той получава още един шанс да се противопостави на мощните антиевропейски течения до изборите през май 2015.

Шотландците не са "подтиснатият народ" в рамките на Обединеното кралство, както твърдяха привържениците на шотландската независимост преди референдума. Вярно е, че консервативните правителства на Великобритания, и особено това на Маргарет Тачър, бяха истински "кошмар" за традиционно социалдемократически ориентираната Шотландия. Всички най-болезнени мерки за съкращаването на социални облаги неизменно са засягали най-първо и най-силно шотландците. Но пък е вярно и друго: шотландци също са сядали на премиерския стол на "Даунинг стрийт"10 в Лондон.

Днес средният доход в Шотландия е по-висок, отколкото в други части на Обединеното кралство, а безработицата - по-ниска. Шотландия има силно регионално правителство и собствен парламент. Скоро тя ще получи и още права. В своята паника британският премиер Камерън обеща на шотландците още отстъпки и сега ще трябва да ги изпълни със съдържание. Във Великобритания е назряло времето за сериозен дебат за федерално държавно устройство, още повече, че от Англия и от Уелс също настояват за по-голяма независимост.

18 септември промени Великобритания

Шотландският референдум сам по себе си беше триумф на демокрацията. В допитването участваха близо 86% от населението, а това е абсолютен рекорд! Нямаше и следа от политическа апатия или незаинтересованост, тъкмо обратното: шотландците по образцов начин се ангажираха в името на едната или другата кауза. Големият губещ, шотландският премиер Алекс Салмънд, честно призна поражението си. В същото време победителите се въздържаха от шумно ликуване. И двете страни са решени в бъдеще да играят в "един отбор", така че Шотландия да се възползва от политическия тласък, който референдумът даде на размирния британски Север.

Подобно демократично поведение би трябвало да послужи за пример и на други движения за независимост в Европа. Защото шотландците показаха как функционира демокрацията. Гласуването им доказа, че не е необходимо националните чувства да се превръщат в деструктивен национализъм. В този смисъл Шотландия спечели въпреки загубената битка за независимост.

Кралица Елизабет II, която изчака резултатите от референдума в шотландската си резиденция Балморал, също вече ще може да спи спокойно. Очевидо ще ѝ бъдат спестени тревогите на редица нейни предшественици - през последните 250 години Британската империя загуби близо 60 свои бивши територии. А Шотландия би била крайно болезнена загуба за кралицата.