Шофьорските книжки, които убиват

Някогашният дисидент сигнализира за корупция в българската администрация, включително в интервю за „Дойче веле” през миналата година. Днес го потърсихме отново във връзка с актуалните арести в България.

ДВ: Г-н Колев, според последната статистика на Европейската комисия, броят на жертвите по пътищата в България и Румъния е най-висок в ЕС. Вие много отдавна обръщате внимание на този проблем, имате и отговор защо това е така. Нека го чуем.

Николай Колев: В Румъния за миналата година катастрофите и убитите са намалели с 21%, при нас – само с 12%. Но в България се прави един номер със статистиката: в отчетите влизат само хората, които са починали на пътя, а тези, които умират в болничните заведения, отиват в съвсем друга статистика и не се водят като убити по улиците и пътищата.

ДВ: А последните арести потвърждават и друга Ваша теза.

НК: Разбира се! Но не си мислете, че това го е задвижила властта в България. Това беше силният европейски натиск, тъй като аз в няколко послания преди около два месеца и половина изпратих на г-жа Меркел, на г-н Оланд и на г-н Юнкер съответните документи и записи, които категорично доказват тежката корупция в Министерството на транспорта, вследствие на която се избиват и осакатяват хиляди български граждани. Даже не става дума само за български граждани. Защото една значителна част от шофьорските книжки, които се продават, се продават на граждани от европейски държави, включително и от Германия. Много български граждани, които си купуват книжки, после заминават най-вече за Германия, но също така за Франция, Холандия и Испания – и там представляват сериозна опасност за гражданите на тези държави.

ДВ: Какво показват Вашите разследвания: как функционират тези предполагаеми корупционни схеми?

НК: Те не са предполагаеми, те са доказани. Аз разполагам със записи на самите изпити. Как са монтирани микрокамери над главите на изпитваните, които снимат таблетите с въпросите, как им се слагат микрофони в ухото, по които им нашепват какво точно да попълнят. Това е само една от формите на корупция. Други форми са свързани с повишаване на квалификацията или подготовката на шофьори, които возят опасни товари – там също се броят пари. Така нареченият „Данък спокойствие” също се плаща от превозвачите…

ДВ: Какъв е този данък?

НК: Превозваческите фирми, за да не ги спират и да не ги глобяват, всеки месец си внасят една определена вноска за всяка една от колите, които притежават.

ДВ: Откъде сте събрали всички тези информации, г-н Колев?

НК: Аз съм разследващ журналист и разполагам с източници в различни области на обществения живот в България, включително и в службите. И мога да Ви кажа, например, че до сутринта непосредствено преди ареста на Цветелин Цветанов никой в България не е знаел, че той ще бъде арестуван. И сега някои хора се бият в гърдите, че са наблюдавали четири месеца, че не знам си какво... Истината всъщност е, че над тази тежка престъпност имаше както политически чадър, така и прокурорски. Затова в момента аз смятам, че трябва да бъдат държани настрана от разследването както министър-председателят, така и главният прокурор, министърът на вътрешните работи, министърът на транспорта и председателят на Народното събрание – докато се изясни кой е подпомагал и кой е прикривал тази престъпна група. Защото преди повече от две години аз съм им сигнализирал и съм ги запознал с документи, които ясно и точно показват тази корупция – включително и вътрешните доклади от Инспектората на Министерството на транспорта. Така че нека сега не се правят на ощипани моми, че не са знаели! Министърът на транспорта яростно отричаше за каквато и да е корупция в неговото министерство, а сега си трае и не си подава оставката.

ДВ: А смятате ли, че сега вече чадър няма?

НК: Ще Ви кажа нещо встрани от този въпрос. Мен не ме търсят от нито една българска медия – само Вие от ДВ ме потърсихте. Това говори, че върху мен има категорично наложена завеса: да не се обаждам, да не се споменава името ми. Това ме кара да мисля, че отново ще има опит да прикрият престъпниците. Както го направиха преди 5 години с бившия министър Александър Цветков, който по същия начин беше отстранен, три години беше разследван – и когато всички забравиха за случая, тихичко го пуснаха. И не само, че го пуснаха, ами го и направиха директор на бившето ГУСВ.