Шпионинът, който провали Вили Бранд

Вечерта на 5 май 1974 година федералният канцлер Вили Бранд е в Бон и формулира текста на оставката си. "Поемам цялата политическа отговорност за пропуските във връзка с аферата "Гийом" и подавам оставка от поста федерален канцлер". Оставката му е приета. За много германци това е "черния вторник" на 1974-та, защото Бранд се ползва с изключителна популярност сред хората, включително и поради подетата от него нова политика за разбирателство с Източна Европа.

Оставката на канцлера Бранд слага точка на една от най-големите шпионски афери в следвоенната история на Германия - аферата "Гийом". Десет дни преди оставката на Вили Бранд, на 24 април 1974 година, "шпионинът на канцлера" е арестуван в дома му в Бон. В продължение на 18 години внедреният агент на ЩАЗИ Гюнтер Гийом остава неразкрит и се издига в йерархията до поста личен секретар на канцлера Бранд. Един източногермански шпионин в центъра на политическата власт на Западна Германия.

Огромните успехи на ЩАЗИ са мит

"Случаят "Гийом" е показателен за шпионската дейност по време на Студената война, защото много добре показва по какъв механизъм са били внедрявани шпиони на Запад", казва историкът Екерт Михелс, който е автор на една нова биография на Гюнтер Гийом. Режимът в бившата ГДР замисля своите шпионски операции на Запад в дългосрочна перспектива. "ЩАЗИ внедрява или вербува шпиони още докато те не заемат никакъв интересен пост", казва Михелс. Много често минават години, докато агентът на ЩАЗИ се домогне до висок пост, както в случая с Гийом.

Между 1949 и 1989 година в Западна Германия работят 12 000 агенти на ЩАЗИ. Това става ясно от данни на Службата за досиетата на бившата ЩАЗИ. ГДР е организарала систематично и обхватно внедряването на свои шпиони във всички важни обществени сфери на Западна Германия. Но колко ефективна е била тяхната работа в действителност? До какви важни информации са успявали да се доберат?

"ЩАЗИ не успява да нанесе сериозни щети на Западна Германия по отношение на политическия шпионаж, защото най-важните политически решения така или иначе са били обсъждани открито в публичното пространство - т.е. не са били някаква особена държавна тайна", пояснява Екарт Михелс. Така че, политическата ефективност на източногерманското разузнаване е само мит. А има и още нещо съществено: ГДР е изпращала много, наистина много шпиони в Западна Германия, но техният брой постоянно се топял като лед на слънце, тъй като много от агентите се увличали по западния начин на живот. Поради това нерядко "забравяли" част от поставените им задачи.

Бившите източногермански агенти вече не са длъжни да пазят в тайна своите едновремешни поръчения, тъй като ГДР не съществува. Някои от тях публикуваха дори автобиографии за дейността си в ЩАЗИ. Гюнтер Гийом също не остана по-назад. Не без подкрепата на бившето държавно ръководство на ГДР той се представяше като "супер-агент". Истината всъщност е друга, твърди Екерт Михелс. Подаваните от Гийом информации далеч не са били толкова съществени, че да оправдаят оставката на канцлера. След разкриването на шпионина Вили Бранд поема политическата отговорност за всички пропуски и небрежности, допуснати от други лица.

Една фатална препоръка

Дълбоките причини за оставката са обусловени от много различни фактори. "Зад кулисите вече е бушувала политическа криза, а звездата на Бранд е клоняла към залез", казва историкът Бернд Ротер. Имало е и още един съществен проблем: Вили Бранд е знаел, че Гийом е източногермански шпионин - узнал го е няколко месеца преди да се разчуе аферата. Следвайки обаче съвета на службите за сигурност, той не го уволнява, а се опитва да "играе" играта, за да разбере повече за поръчителите на Гийом. А това се оказва фатално.

Малко след ареста на Гийом Федералната криминална служба започва да разследва целия личен живот на Вили Бранд. Из медиите плъзват слухове за негови женски истории. Появяват се подозрения, че Бранд и цялото правителство биха могли да се окажат обект на изнудване от страна на ГДР, благодарение на информациите на Гийом. От проучването на архивите впоследствие става ясно, че подобни страхове са били безпочвени, тъй като информациите на шпионина не са били чак толкова съществени. Затова оставката на Вили Бранд и аферата "Гийом" остават в съзнанието на мнозина германци като лоша шега на историята. Именно канцлерът, който като никой друг се застъпваше за сближаването между двете германски държави, стана жертва на източногермански шпионин.

Автор: М. Тодескино, К. Цанев; Редактор: Б. Узунова