Ще включи ли Япония "на зелено"?

Японският премиер Наото Кан предлага неговата страна да се откаже от атомната енергетика. Ако той успее да се наложи, това би било началото на края на атомната ера в света, пише в коментара си за "Дойчланд Радио" Зьонке Гетке:

Това е добра новина, която съдържа изненадващо смело решение. Защото Япония, където са в действие 54 реактора, е третата в света сила по атомни енергийни мощности. Фукушима показа колко уязвима е страната, където цунамитата и земетресенията са нещо обичайно.

Печалбата над сигурността

Това е правилно решение, защото досега японската атомна индустрия не се отличаваше с особено отговорно отношение към ядрената технология. Тъкмо "Тепко", фирмата, експлоатираща АЕЦ Фукушима, е фалшифицирала в продължение на десетилетия данните за сигурността, а инспекциите са били символични.

И така решението е правилно, но не е достатъчно. Съмнително е дали страната ще последва идеята на своя премиер. Дори за Германия осъществяването на подобно намерение е гигантски проект. За японците обаче задачата би била многократно по-трудна. В крайна сметка става дума за страна с население от 130 милиона и икономика, която е известна със своята конкурентноспособност.

Освен това Япония не може да внася електроенергия - за разлика от Германия. Както е известно, Япония се състои от острови, без връзка с азиатския материк, макар че в техническо отношение осъществяването на такава връзка е възможно. Затова отпадането на атомната индустрия трябва да намери заместител на място.

Технически трудности

Другото затруднение произлиза от факта, че електромрежата на страната е разделена на две мрежи с различна честота, между които е възможен минимален енергиен обмен. Затова днес електроцентралите в западна Япония не могат да компенсират липсата на ток в района на катастрофата на изток.

Ако занапред страната заложи на регенеративната енергия, тогава всеки от двата района ще трябва сам да компенсира по някакъв начин колебанията в работата на вятърните и слънчевите електроцентрали. Това е технически осъществимо, но ще струва много скъпо.

Не на последно място: политиката и атомната индустрия в Япония са тясно преплетени. Този комплекс контролира медиите и предлага на политиците облаги, под формата на постове и постчета, които те трудно могат да откажат.

Така че няма място за прибързан оптимизъм. Енергийният обрат в Япония би струвал много скъпо, а и изисква разграждане на опасната симбиоза между политика и енергетика. Впрочем премиерът не оповести отказ от атома от утре, той просто изрази надеждата си за бъдещето. По този начин Наото Кан дава тласък на дискусия за енергийното бъдеще на Япония. А това е само първата, макар и важна, стъпка.