Ще въведе ли Кипър еврото през 2008-ма?

Според данните на официалната статистика Кипър вече изпълнява строгите Маастрихтски критерии за присъединяване към еврозоната. Годишният бюджетен дефицит се вписва в допустимата граница от 3% от брутния вътрешен продукт на страната. Овладяна е и инфлацията, която тази година няма да надхвърли 2%.

Ако проверката, която ще извърши Европейската комисия, потвърди данните, още през юни тази година ще стане ясно, дали Кипър ще въведе единната европейска валута. Това вероятно ще стане на 1-ви януари 2008-ма, независимо от мнението на 70% от кипърското население, което още днес свързва въвеждането на еврото с повишение на цените и не споделя ентусиазма на правителството. Към обичайните опасения се добавя и типичната за Кипър проблематика – разделеният остров „де юре“ принадлежи към Европейския съюз, но „де факто” северната му част остава извън него. На север кипърските турци използват като парична единица турската лира. Макар че на кипърската лира надписите са на гръцки и турски, тя се използва само на юг от “зелената линия”. Така еврото ще бъде официално въведено в гръцката част, но поради нестабилността на турската лира, вероятно ще стане и неофициална валута в северната част на острова.

Стремежът на Кипър да се присъедини към еврозоната е в контраст със скептичните настроения към еврото. Те се ширят не само във Великобритания, но и в Източна Европа. Страни като Полша, Унгария и Чехия не бързат да се разделят с националата си парична единица.

Когато преди пет години еврото се появи в портфейлите на европейците, близо три пети от населението в първите 12 страни виждаха предимства от въвеждането на единната европейска валута. Днес това мнение споделят по-малко от половината.

Към групата на критично настроените спада и швейцарският икономист Петер Болей. Според него раздялата на германците с марката е една от най-големите грешки в германската икономическа политика от 1945-та година насам. В едно свое изследване от 2004-та той доказва, че една от причините за високата безработица в Германия е въвеждането на еврото. Според него лихвената политика на Европейската централна банка облагодетелства страните с по-висока инфлация и пречи на инвестициите в по-стабилните икономики.

Въвеждането на еврото бе политически проект, който трябваше да бъде реализиран с икономически средства. Но икономическата логика рядко следва политическата и бъдещето на проекта не е толкова сигурно, колкото изглежда на пръв поглед. Според Кенет Рогоф от Харвардския университет след десет години броят на страните в еврозоната няма да се увеличи, а напротив – ще намалее.

Оптимизмът на кипърското правителство едва ли се вписва в контекста на подобни мрачни прогнози. Никозия очаква след въвеждането на еврото повече чужди инвестиции. Неслучайно проектът се определя от Михалис Сарис като най-важния приоритет след политическото обединение на острова.

Какво ще донесе на еврозоната присъединяването на Кипър? Като се има пред вид нищожният дял на страната в европейската икономика едва ли може да се говори за реални последствия, ако изключим ... колекционерите на евромонети, които ще се радват на поредното оригинално попълнение.