Ще започнем ли да се ваксинираме на всеки три месеца

Защитата срещу Омикрон след пълна имунизация с две дози (или една при препарата на Johnson & Johnson) бързо отслабва, казва Себастиан Улберт от Института по клетъчна терапия и имунология в Лайпциг. Поставянето на бустерна ваксина сериозно подсилва тази защита заради изграждането на нови антитела. 

В своя подкаст вирусологът Кристиан Дростен цитира датско изследване, според което бустерната доза сериозно намалява риска от заразяване с Омикрон и е решаваща за овладяването на сегашната инфекциозна вълна. И въпреки това, първите две дози защитават относително добре срещу тежко протичане на заболяването, обяснява Улберт. 

Защитата срещу тежко протичане е устойчива

Генералният секретар на Германското дружество по имунология Карстен Ватцл цитира британската Агенция за здравна сигурност с данни за хоспитализациите след ваксинация. Според тях, защитата след втората ваксина е 72 процента, а след бустерната доза - 88. Още е рано да се каже колко дълго бустерната ваксина предпазва срещу Омикрон, обяснява Улберт. Но тя със сигурност покачва имунния отговор и защитните механизми. 

Но засега изглежда ясно: Дори и след трета доза, с времето защитата срещу инфекции намалява. “Многото антитела, които човек получава след бустер, се губят с времето. Причината е, че имунната система реагира на ваксината както на инфекция и наведнъж произвежда много антитела”, обяснява Ватцл. Но с времето нуждата от тях се губи и броят им намалява. Съответно се повишава и рискът от пробив във ваксинацията или повторна инфекция. Но в дългосрочен план основната цел е да се предотврати тежкото протичане на болестта. А тази защита се губи много бавно. Затова за хората в рискови групи редовното поставяне на бустери може да се окаже необходимо, но за младите и здрави хора те надали ще са необходими, освен ако вирусът не мутира сериозно. 

Струва ли си поставянето на четвърта доза?

Израелският опит показва, че четвъртата доза покачва антителата, но нивото им бързо след това отново спада до това след третата доза. Четвъртата ваксинация е правилният ход за рисковите групи, например за възрастните хора, но е спорно дали тя може да бъде решение за останалата част от населението, което няма как да се ваксинира на всеки четири месеца. 

При Омикрон все по-често се стига до т.нар. пробив във ваксинацията. “Ваксините са съобразени със специфична последователност от шиповия протеин, открит на повърхността на вируса. Междувременно обаче има варианти, при които шиповият протеин е променен на ключови места”, обяснява експертът по ваксините Улберт. В резултат на това този вирусен вариант вече не се разпознава добре от имунната система. Освен това при по-заразните варианти обикновено е необходимо проникването на по-малко вируси, за да се инфектира човек. “Чистата защита срещу инфекция с Омикрон ще остане неоптимална със сегашните ваксини”, каза генералният секретар на Германското дружество по имунология. Но: “Ваксините все още вършат това, което трябва: предпазват от тежко протичане и в момента виждаме това и при Омикрон.”

Експерти: бустерното ваксиниране осигурява висока защита

Анализ, представен наскоро от британската Агенция за здравна сигурност, показва, че бустерните ваксинации осигуряват на особено уязвимата група на възрастните хора много висока защита срещу тежки заболявания, включително за Омикрон. Три месеца след третата ваксинация, защитата срещу хоспитализация за хора на 65 и повече години е около 90 процента. Защитата от инфекция с леки симптоми, от друга страна, е едва около 30 процента, показват предварителните данни.