Ще има ли "побългаряване" на "Турски поток"?

Властта в България е готова на всичко, за да получи втората тръба на “Турски поток”. Е, може би не чак на всичко. Например да изригне против санкциите срещу Русия, както направи преди месец италианският вицепремиер и министър на вътрешните работи Матео Салвини. В Москва той определи санкциите като икономическа, социална и културна лудост.

Унгарският премиер Виктор Орбан се противопоставя на икономическите санкции срещу Русия още от 2014 година - и до ден-днешен настоява да отпаднат. Но това не попречи на Будапеща да изгони един руски дипломат в знак на солидарност с Великобритания заради отравянето на Сергей Скрипал и дъщеря му.

България не посмя да изгони руски дипломати. И макар да е почти изцяло зависима от вноса на руски природен газ и от руско ядрено гориво за АЕЦ “Козлодуй”, сега настоява да получи още една тръба, по която да тече отново само руски газ. Така че да си гарантира руско енергийно робство до живот.

"Морковчета" за България

България се готви за свързаност с втората тръба на “Турски поток”, през която да транспортира руски газ към Европа - през Сърбия, Словакия и Унгария. Все държави, чиито меки позиции спрямо Русия са коренно различни от тези на Полша например. Още през юни т.г. операторът на българската газопреносна мрежа "Булгартрансгаз" обяви търг за изграждане на газоснабдителна връзка с Турция на стойност 48,9 милиона лева. Но с уговорката, че договорът ще влезе в сила едва след окончателното инвестиционно решение за изграждането на втората тръба на "Турски поток" и след официално писмено потвърждение, че ще бъде свързан с газовата мрежа на България.

България изгради и 20-километрово трасе на транзитния тръбопровод към Турция, разширявайки капацитета до 15,7 милиарда куб.м., като връзката е реверсивна. Това е много удобно за руската страна. Евентуална втора тръба на “Турски поток” през България не налага строителство на допълнителни мощности от “Газпром”. Причината е, че по суша тя би пресякла системата на Трансбалканския газопровод и след като има реверсивна връзка, България ще трябва да изгради на своя територия инфраструктура за разпределяне на газа.

След пускане на синьото гориво по първата тръба на “Турски поток”, планирано за края на 2019 година, от 1 януари 2020 “Газпром” спира транзита по Трансбалканския газопровод. От тази тръба се взимат и 3,3-те милиарда куб.м. газ, които българските потребители са изконсумирали през 2017 година.

Въпреки че Москва на няколко пъти - било чрез министри или чрез проправителствени издания като “Комерсант”, подава “морковчета” на България, че втората тръба на “Турски поток” ще мине именно през българска територия, официално потвърждение няма. Макар дежурните фанфари да тръбят друго.

На 7 декември гръцкият премиер Алексис Ципрас е на официално посещение в Москва и темата как втората тръба на “Турски поток” да стане гръцка със сигурност ще влезе в дневния ред. Ако се върнем няколко години назад, ще си спомним как през 2014 година Ципрас, тогава лидер на „Сириза" и номинация на европейската левица за председател на Еврокомисията, изненадващо прекъсна предизборната кампания за евровота и замина за Москва. Бъдещият премиер на Гърция се изказа тогава против санкциите срещу Русия и заяви, че бъдещето на Украйна е да бъде мост между Европа и Русия.

Към днешна дата двустранните отношения са по-скоро обтегнати, след като Гърция изгони двама руски дипломати и забрани на други двама да влизат в страната заради действия срещу националната сигурност - инфилтриране в гръцки православни общности и опити за намеса във въпроса за името на Македония. Макар Атина, също като България, да не изгони руски представители заради случая “Скрипал”, експулсирането на двамата дипломати се отрази негативно на двустранните отношения.

Но ако изобщо има втора тръба на “Турски поток” и тя влезе в Гърция, а не в България, там я очаква конкуренция с Трансанадолския газопровод. Това е най-дългата част от Южния газов коридор, чиято цел е да свърже огромното газово находище Шах Дениз в Азербайджан с Европа през Южнокавказкия газопровод, ТANAP и TAP.

Първоначалният капацитет на ТАNAP, пуснат през юни т.г., е 16 млрд. куб.м. газ годишно. В началото на 2020 към него ще се присъедини ТАР (Трансадриатическият газопровод) и така милиарди куб.м. азерски природен газ ще тръгнат към Европа. В България през интерконектора с Гърция ще влизат 1 милиард куб.м. азерски газ годишно - една трета от капацитета на тръбата, който може да се разшири до 5 милиарда с компресорна станция.

Излиза, че опитите на България да се позиционира като газов разпределителен център на Балканите са само в декларативния тон на енергийната стратегия и на изявленията на министъра на енергетиката Теменужка Петкова. В действителност местата се печелят от Турция и Гърция.

Към момента фактическото положение е такова, че втората тръба на “Турски поток” е спряна още в крайбрежните води на Турция - тоест, не на суша. Това подхранва оптимизма на управляващите в България, че тръбата би могла да излезе на Паша дере край Варна, където се чакаше “Южен поток”.

Амнезия?

Но какво е готова да предложи България срещу толкова лоялност, демонстрирана от лидери като Орбан, Ципрас, Салвини? На първо време очевидно е готова на доброволна амнезия, като забрави за клаузата „transit or pay" в договора с “Газпром” за доставка на руски природен газ до 2030 година. По силата на този договор, ако спре да транзитира синьо гориво през България, руската компания трябва да си плати за оставащия по договор срок. Тоест, ако преустанови преноса от 2020 година, би трябвало да плати около 1,2 милиарда долара за останалите десет години от договора. На толкова се изчисляват пропуснатите ползи от транзитни такси.

За такава „амнезия" намекна изпълнителният директор на “Булгартрансгаз” Владимир Малинов при обсъждане на промяната в енергийната стратегия на България. Според Малинов, оглавявал преди това управление “Правно” в “Булгартрансгаз”, не бива да се обжалват загубите, които ще претърпи българската страна при спиране на Трансбалканския газопровод.

Именно тук идва ред на една скандална клауза, договорена през 2006 година при министъра на енергетиката Румен Овчаров. Тя бе разкрита от бившия посланик в Русия Илиян Василев и от основателя на ИПИ Красен Станчев по време на дискусия, организирана миналата седмица от Атлантическия съвет на България.

Според договора, сключен между Българския енергиен холдинг (БЕХ) и “Газпром”, всички спорове се решават в арбитража на руската Търговско-промишлена палата в Москва. Така че интересът на “Булгаргаз“, “Булгартрансгаз“ и БЕХ по никакъв начин не ми се струва защитен, каза Станчев по време на дискусията. Това очевидно означава да забравим за въпросните 1,2 милиарда долара.

И Станчев, и Василев намекнаха, че “Газпром” все още чака едни 680 милиона евро, дадени на “Южен поток България” - съвместно дружество между “Газпром” и БЕХ. Дружеството бе създадено през 2010 година, при първия кабинет на Борисов. А на дискусията, организирана от Атлантическия съвет, се чуха изявления, че КТБ е фалирала, тъй като мажоритарният ѝ собственик Цветан Василев отказал да финансира строителството на “Южен поток”.

България очевидно не си е взела поука от провала на “Южен поток”, спрян през 2014, когато фалира и КТБ. Въпреки неколкократните предупреждения на еврокомисаря Гюнтер Йотингер проектът да бъде съгласуван с Третия енергиен пакет на ЕС, българските власти предприеха нагли опити да го заобиколят. При кабинета “Орешарски” депутати от БСП дори направиха опит да изкарат част от българското крайбрежие извън ЕС, въвеждайки понятието „морски газопроводи". Така територия на България до компресорната станция, включително и самата станция, на практика бяха извадени извън юрисдикцията на европейското законодателство.

А гаранции?

Втората тръба на “Турски поток” също зависи от гаранциите на Европейската комисия, но и от гаранциите на САЩ, че няма да налагат санкции. Към момента няма нито едното, нито другото. Според Илиян Василев, по време на визитата си в САЩ външният министър Екатерина Захариева безуспешно се е опитала да получи такива. За гаранции от Брюксел настоява и “Газпром”. Наред с това руски анализатори често отбелязват колко “слабо звено” е България - заради нейната податливост на външен натиск и склонността на българските власти (които и да са те) друг да решава проблемите им.

Публична тайна е, че "Турски поток" е част от плана на Москва да бъде заобиколена Украйна - основното трасе, през което се транзитира руски газ за европейския пазар. Но това не означава, че втората тръба е в кърпа вързана. Защото освен политическа целесъобразност има и икономическа - строителството на втора тръба ще е много трудно на фона на санкциите и на скъпото финансиране от външните пазари. Близо една трета от инвестиционната програма на “Газпром” за 2018, възлизаща на около 1,3 трилиона рубли, се осигурява от външни заеми.

В същото време българската енергетика не е в никак добра форма - задълженията по облигационни заеми на “шапката” ѝ, Българския енергиен холдинг, възлизат на 3 милиарда лева. Още 2 милиарда му дължат част от енергийните дружества, които БЕХ обединява и на които е отпуснал безлихвени заеми. Така че едва ли може да се разчита на българската страна да поеме финансов ангажимент - бил той по строителство на втората тръба на “Турски поток” или по резервиране на целия ѝ капацитет, каквито идеи се чуват.

Сега България може би отново се готви да остави някой друг да решава проблемите ѝ. В конкретния случай това се оказва Германия - покрай нейните действия около “Северен поток 2”. Властта в София очевидно таи надежди, че ако Брюксел позволи тази тръба, защо да не “преглътне” и “Турски поток”. Макар на срещата между Борисов и Путин да не бяха постигнати конкретни договорености за „побългаряването" на „Турски поток", премиерът изглежда е убеден, че това ще се случи. Но очевидно трябва да попита и в други столици.