Ще прогонят ли бедните българи?

"Германия ще предприеме строги мерки, за да сложи край на потока от бедни мигранти от България и Румъния, които се опитват да източват германските фондове за социални помощи", обяви преди броени дни германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих пред колегите си от ЕС. "Ако работите незаконно в страната, моля, върнете се там, откъдето сте дошли!", призова министърът на срещата, състояла се в Люксембург.

В статия на списание "Шпигел" откриваме следното обяснение на причините, накарали Фридрих да заеме такава позиция: Мерките се предприемат след като редица германски общини се оплакаха, че се увеличава броят на българите и румънците, пристигащи с помощта на организирани банди. Те се сдобиват с разрешителни за започване на някакъв бизнес и само след няколко месеца застават на опашката за помощи с твърдението, че бизнесът им бил неуспешен.

Българските квартали на Германия

На срещата в Люксембург германският вътрешен министър заяви категорично, че  страната му ще гони тези хора, както и че ще им забранява да се връщат в нея за определен период от време. Досега само в крайните квартали на Дуисбург са се заселили над 7000 българи и румънци, и всеки месец към тях се присъединяват по още 200 техни сънародници, обяви кметът на половинмилионния Дуисбург, цитиран от агенция ДПА. Според данни на Федералната статистическа служба пък, българите заемат трето място (след поляците и румънците) в класацията на най-многобройните нови имигранти в Германия за миналата година, като много от тях са т.нар. мигранти по бедност. Но дори и страната да започне да експулсира тези, които източват социалната ѝ система, как ще направи така, че да предотврати обратното им връщане в Германия? Това е обичайна практика сред бедните мигранти, а и не е особено трудно, имайки предвид, че в Шенгенската зона няма граничен контрол. Краткият отговор на Ханс-Петер Фридрих гласи: "Чрез внезапни полицейски проверки".

Но какво точно означава това? Според германското вътрешно министерство, проверката на отделни хора, придвижващи се на германска територия, служи за предотвратяване на незаконното влизане в страната и се мотивира от конкретната обстановка, познанията и опита на отделния контролиращ офицер. Така веднага след като прекосите белгийско-германската граница с влак например, по преценка на дежурния полицай документите ви могат да бъдат проверени в купето и в случай на най-малко съмнение със сигурност ще бъдете свален от влака за справка. На подобен контрол всъщност подлежат и преминаващите шенгенската граница с автомобил. Така, според европейските изисквания, проверката е законна. Тя влиза в противоречие единствено с духа на Шенген, който визира напълно свободното движение в зоната.

"За" и "против" бедните мигранти

Всъщност еврокомисарят по вътрешните работи Сесилия Малмстрьом подчерта, че страните-членки не са представили доказателства, че т.нар. социален туризъм е сериозен проблем. Така че Германия тепърва ще трябва да предоставя такива. А испанският вътрешен министър Хорхе Фернандес Диас припомни в Люксембург, че Шенгенското споразумение и преди всичко свободното движение на хората е част от ДНК-то в генетичния код на ЕС.

На различно мнение обаче са някои депутати от ЕП. Според членове на евроскептичната група "Европа за свобода и демокрация", т.нар. социални туристи злоупотребяват с правото на свободно движение. А един британски депутат от споменатата група обяви: "Шенген е бедствие за нормалните хора и огромен социален проблем".

Дали Шенген наистина се превръща в бедствие или не? Кое становище ще натежи повече върху този спор - това зависи най-вече от България и Румъния и от техните възможности да ограничат изходящите потоци от свои бедни граждани след окончателното отваряне на европейския трудов пазар за тях през 2014-та. При сегашното икономическо положение на двете страни обаче това изглежда по-скоро невъзможно.

Автор: Г. Папакочев/Редактор: М. Илчева