Ще се измести ли Европа още на изток?

През 2011 година бившият еврокомисар по разширяването Гюнтер Ферхойген повдигна въпроса за това, какво би се случило, ако източната граница на ЕС се окаже застрашена от гражданска война, бедност, лишения и военни конфликти? Така той отговори на въпроса, защо ЕС се занимава с проблемите на шестте бивши съветски републики край източните си граници, вместо да посвети цялото си внимание на дълговата криза. Онези опасности, които преди две години и половина изглеждаха немислими, днес вече са тъжна действителност, констатира Силвия Щьобер: една от въпросните 6 страни (Украйна) е на прага на гражданската война, а преди това Русия успя да си присвои полуостров Крим.

Валидни ли са още границите?

Съществува ли опасност и други държави да попаднат във водовъртежа на събитията? Да, ако вярваме на някои информации в руските държавни медии и онези, които са близки до правителството. "Гласът на Русия" например цитира на 10 май руски експерт, който прогнозира, че и в други бивши съветски републики можело да се стигне до преврати, и че само Русия можела да ги предотврати.

В друго предаване на същата медия пък се твърдеше, че Румъния имала териториални претенции към Украйна. Руският политик Владимир Жириновски дори допусна, че интерес към подялбата на Украйна могат да имат също Полша и Унгария. Всичко това създава впечатлението, че държавните граници в Европа не са нещо непроменяемо.

И действително, Русия далеч не е единствената държава с националистически амбиции извън границите на страната. Румънският президент Траян Бъсеску си мечтае за поглъщане на Молдова, а унгарският премиер Виктор Орбан се стреми да извоюва автономия за представителите на унгарските малцинства в съседните страни. От 2010 година Унгария издава паспорти на етническите унгарци в Румъния, Словакия, Украйна и Сърбия. Същото прави и Букурещ за румънското малцинство в Молдова, припомня АРД.

Застрашена е европейската архитектура на сигурност

По повод анексирането на Крим депутатката от Зелената партия Мари-Луизе Бек заяви в Бундестага, че за първи път от 1945 година насам с помощта на намеса отвън е била откъсната територия от една суверенна държава. По този повод в германската политика и в дипломатическите кръгове се чуват предупреждения за това, че европейската архитекура на сигурност е застрашена. Лидерът на парламентарната фракция на Левицата Грегор Гизи призова Запада и Русия да признаят, че са допуснали грешки и да се опитат да започнат начисто.

Според коментаторката на АРД Силвия Щьобер, Западът е подценил напълно завръщането на Путин в Кремъл през 2012 година и превръщането му в авторитарен лидер, водещ неоимперска политика. Чак след като бяха огласени плановете му за Евразийски съюз стана пределно ясно, че руското ръководство всъщност не се стреми към сближаване с Европа, а работи за създаването на конкурентен на ЕС проект.

Сега пред Европа стои задачата да постави основите на бъдещата европейска архитектура за сигурност. И тук на Германия е отредена важна роля. Още повече, че Путин вижда надежден събеседник по тези въпроси не толкова в ЕС, колкото в лицето на германската канцлерка Ангела Меркел. През последните седмици видяхме обаче, как руският лидер използва дипломацията само за да печели време, но не и за намаляване на напрежението. Целият регион, разположен между ЕС и Русия се нуждае от спешни цялостни решения, за да не остане и в бъдеще зона на несигурност и конфликти в Европа.