Ще тръгнат ли мигрантите и през Черно море?

През есента на 2015 година ЕС взе решение за преразпределянето на 160 000 бежанци от бежанските лагери в Италия и Гърция. В началото, подобно на страните от Вишеградската четворка, и Румъния се противопостави на квотния принцип за разпределяне на бежанци. Според европейската схема, Румъния трябваше да приеме 6300 търсещи убежище мигранти. После се заговори за 4000, а ето че сега от "горещите точки" в Италия и Гърция към Румъния трябва да бъдат насочени едва 2000 бежанци. Това заяви румънският външен министър Теодор Мелешкану в телевизионно интервю. Той допълни, че освен това неговата страна ще предостави 5,3 милиона евро за хуманитарна помощ за сирийските бежанци в съседните на Сирия страни. Румъния, която активно участва в мисията на Фронтекс, досега е приела 710 мигранти, повечето от които от Сирия, Ирак и Йемен. Страната не е сред предпочитаните цели на бежанците и досега оставаше встрани от основните миграционни маршрути към Западна Европа. Скоро обаче това положение може да се промени. Сигнал са не само изявленията на външния министър.

Опасният път през Черно море

В неделя срещу понеделник румънската брегова охрана прехвана моторница с над 50 сирийски бежанци. Седмица преди това друго корабче, управлявано от един българин и един кипърец, се опита да прекара 69 души, сред които и 29 непълнолетни. Бежанците стигнаха до брега и впоследствие бяха настанени в бежански приют в Галац. И това не е първият случай, в който мигранти се опитват през Черно море да достигнат до Румъния, а по този начин и да влязат на територията на ЕС. Още през септември 2014 година граничната полиция залови рибарски кораб със 132 бежанци на борда. Година по-късно 68 бежанци се опитаха по същия начин да влязат нелегално в Румъния.

Нов бежански маршрут?

Още преди една година румънският президент Клаус Йоханис заяви в телевизионно интервю за ДВ, че Румъния ще приеме определен брой бежанци и ще защитава границите си срещу нелегалната миграция. "Имаше опити на бежански групи да влязат през Сърбия в Румъния и оттам да продължат пътя си към Западна Европа, но ние ги предотвратихме. По същия начин ще предотвратяваме и опитите за влизане в Румъния през Черно море", заяви Йоханис. Румънският президент обаче смята, че е малко вероятно хората да се опитват да преминат през Черно море, защото "то е много по-трудно достъпно от Средиземно море".

През последните месеци обаче ситуацията се промени. Изглежда, че в отчаянието си хората са готови да поемат дълги, опасни и още по-рисковани пътешествия, особено след като миграционните маршрути през Егейско и Средиземно море и през Балканите бяха затворени. При тези нови обстоятелства каналджиите в Турция съзират алтернатива в Черноморския маршрут. В Румъния гледат със загриженост на това развитие. Още преди лятната ваканция Върховният съвет за отбрана разгледа проблема с миграцията и възможните мерки срещу нарастващата опасност от незаконно влизащи в страната хора.

А България?

Ако Черно море действително се превърне в нов миграционен маршрут, тогава не само Румъния, но и България трябва да се подготви за бежански наплив по черноморското си крайбрежие. Правителството в София вече предприе конкретни стъпки срещу нелегалната миграция по сухопътната си граница с Турция, където е издигната телена ограда. През последната седмица един министър обяви, че в бъдеще и армията ще се използва за защита на границата. В отделни участъци от границата ще бъдат разположени до 600 войници, специални части, дрони и камери за нощно виждане, обясни българският вицепремиер и министър на отбраната Красимир Каракачанов в интервю за вестник "Ди Велт". Все още не е известно как Румъния и България възнамеряват да защитават черноморското крайбрежие от нелегални мигранти. Вчера българският президент Румен Радев призова да бъде укрепен българският Черноморски флот, а това също говори, че София държи под око възможния нов маршрут. И може да се очаква, че той скоро ще бъде затворен с общите усилия на двете съседни държави-членки на ЕС. А каналджиите ще започнат да търсят други пътища за нелегално прекарване на хора към Европа.