Човекът, който разбира гърците

Подобни любовни изблици рядко се виждат в Брюксел: при първото си гостуване на Жан-Клод Юнкер в началото на февруари, новият гръцки премиер Алексис Ципрас беше разцелуван от шефа на ЕК. В интерес на истината трябва да кажем, че в момента Юнкер не пести целувки. Но с Ципрас той беше особено щедър на ласки - от прегръдки пред камерите и откровено кокетничене с госта, та чак до сцена, достойна за двойка влюбени - двамата се отправиха към кабинета на Юнкер, хванати за ръка. Още тогава това изглеждаше като политическа декларация.

При встъпването си в длъжност Юнкер обяви, че се разбира като председател на ЕК в политическия смисъл на понятието, а не иска да шеф на една европейска институция. Особено в Берлин това негово признание беше възприето като заплаха. Така припламна отново старата вражда между европейските столици и централата в Брюксел около насоките на европейската икономическа политика. Юнкер много иска да е кормчия, но парите са у отделните правителствените ръководители. Което води до търкания.

Какво цели Юнкер?

Когато пое поста председател на ЕК през ноември миналата година, Юнкер искаше да виждат в него спасителя на европейската идея и човека, който е в състояние да задвижи колелата на стагниращата европейска икономика. Много бързо обаче го застигна ехото от миналото - аферата Lux-Leaks повдигна въпроса, дали е редно начело на ЕК да застава политик, който години наред (като премиер на Люксембург) е помагал на големи международни концерни да укриват данъци. Три месеца по-късно скандалът изглежда затихващ. Може би това се дължи на умението на опитния политик бързо да се измъква от примката. Юнкер много знае отлично, че нападението е най-добрата защита и веднага сложи на масата първия си голям проект - инвестиционна програма за 320 милиарда евро за насърчаване на европейската конюнктура. Много наблюдатели окачествиха проекта му като "въздух под налягане". Но поне на хартия идеята е добра. При това носи името на своя създател.

Помощите за Гърция и икономиите

Гърция също трябваше да бъде сред печелившите от европейските планове на Юнкер, особено след като гръцките избори поставиха под въпрос продължаването на помощните програми за Атина. Затова Ципрас тръгна из Европа да си търси съюзници - първо в Брюксел. А топлото му посрещане от Юнкер породи надежда. Само че Жан-Клод си беше направил сметката без кръчмаря - не беше питал реди това Еврогрупата. За да подпомогне гърците в борбата им с европейските финансови министри, Юнкер подхвърли на гръцката делегация компромисен документ на Комисията като основа за бъдещи преговори. Нахаканият, но неопитен гръцки финансов министър Варуфакис постави този документ на масата пред колегите си и заяви, че ще подпише само него и нищо друго. И по този начин издаде екипа на Юнкер като застъпник за гръцките интереси.

От "резервната скамейка"

Председателят на ЕК смята за своя задача на всяка цена да сплоти ЕС и Еврогрупата и да задържи Гърция в съюза. Тези му намерения се натъкват на растящо недоволство в Берлин. Дочуха се подигравки за "намеса от резервната скамейка". Юнкер обаче вижда в спора с Гърция нещо повече от отношения между кредитор и длъжници. И когато в началото на месеца германската канцлерка посети за първи път Юнкер в Брюксел, той разцелува и нея. Същевременно и двамата отрекоха да имат някакви различия в момента. Казани бяха само хубави неща, но нито дума за за това, че Германия е ядосана на решението на ЕК относно Франция - Юнкер и неговият френски валутен комисар Пиер Московиси дадоха още две години време на Франция, за да намали новите си дългове. А това фактически означава край на Маастрихтските критерии. По политически съображения Берлин се въздържа да удари с юмрук по масата в Брюксел. Но неговият гняв, особено на финансовия министър Волфганг Шойбле, беше видим.

Юнкер не се страхува от Берлин

Междувременно Ципрас почти всеки ден се чува по телефона със своя най-добър приятел Жан-Клод Юнкер. Миналата седмици гръцкият премиер помоли за помощ и шефа на Европарламента Мартин Шулц - отново за пари. Но двамата нямат какво да предложат, освен обещания за евентуални милиарди от неизползвани излишъци от европейския бюджет.

След като накрая и Юнкер разбра, че седмици наред от Атина не идваше нищо друго освен само искания, той трябваше да промени тона си и дори каза, че не е доволен от напредъка по изпълнението на задълженията на Атина. Това беше пряка критика към Алексис Ципрас. След това обаче Юнкер отново потвърди своята увереност: "Напълно изключвам възможността за провал на преговорите", заяви той. Това пък е обратното, което чуваме от Волфганг Шойбле, който само ден преди това беше казал, че е възможно непредвиденото излизане на Гърция от Еврозоната.

Ето така работят председателят на ЕК и правителството в Берлин - понякога тичат един срещу друг, а понякога се разминават. Във всеки случай по решаващите въпроси те преследват различни цели: Юнкер иска повече власт за Брюксел, а Берлин държи на суверенитета на страните-членки при вземането на решенията. Шефът на комисията смята, че Европа има нужда от политическа промяна и трябва да изостави политиката на икономии, на която държи Ангела Меркел. Германското правителство пък залага на варианта за икономическо възстановяване чрез реформи и икономично управление на финансите. Жан-Клод Юнкер обаче е стара "политическа лисица" и не бива да бъде подценяван като тактик. В схватката за бъдещето на Гърция ще си проличи, доколко той може да отслаби германското влияние.