Юнкер: „Нашите деца заслужават нещо по-добро!”

„Обръщение към съюза” – така се нарича ежегодната реч, която председателят на Еврокомисията – в случая Жан-Клод Юнкер – произнася пред Европейския парламент. В днешното си обръщение Юнкер започна със суров, важен и самокритичен анализ за състоянието на ЕС, който – според него – се намира в екзистенциална криза. Или поне отчасти. Председателят на ЕК каза буквално: „Никога преди не съм виждал толкова малко допирни точки между нашите държави- членки. Никога преди не съм чувал толкова много ръководители да говорят само за своите домашни проблеми, а ако Европа въобще се споменава, това е само мимоходом. Никога преди не съм виждал представители на институциите на ЕС да определят толкова различни приоритети, понякога в пряко противоречие с националните правителства и националните парламенти. Сякаш вече почти не съществува пресечна точка между ЕС и неговите национални столици.”

"Решаваме конфликтите си събрани около масата, а не в окопите”

Юнкер веднага уточни, че само с държане на речи положението няма да се подобри и постави срок от 12 месеца, в който – както излиза от думите му - ще се реши съдбата на ЕС. „През следващата година трябва да възникне една по-добра Европа. Европа, която осигурява закрила, която съхранява европейския начин на живот, която предоставя възможности на нашите граждани, която ги защитава у дома и в чужбина, която поема отговорност” – каза Юнкер. Това всъщност са и шестте приоритета, които председателят на ЕК разви в речта си, като без излишна скромност похвали и реалните заслуги на ЕС. Например – мира: „В Европа има траен мир от 70 години. В свят с 40 активни въоръжени конфликта, отнемащи живота на 170 000 души всяка година. Разбира се, между нас все още има различия. Да, често водим спорове. Понякога водим борба помежду си. Но се борим с думи. И решаваме конфликтите си събрани около масата, а не в окопите.” Юнкер категорично се обяви за равно заплащане за един и същи труд и защити правата на онези европейски работници, които търсят труд и по-добри заплати зад граница.

Юнкер и неговата комисия залагат много на младите хора в Европа и на дигиталния свят. В обръщението си председателят на ЕК се застъпи на свободен достъп до интернет навсякъде и отново повтори, че роумингът вътре в ЕС ще бъде отменен и всеки ще може да телефонира в чужбина на същата цена, както и у дома. Той похвали състоянието на европейските банки и успехите на своя инвестиционен план и оповести, че такъв план ще бъде изготвен и за Африка – включително и с цел хората там да имат по-добри условия на живот и да не бягат от страните си.

„Нашата толерантност не бива да бъде за сметка на нашата сигурност”

Помощ за страните в беда могат да окажат и млади европейски доброволци, за които Еврокомисията подготвя амбициозна инициатива: „Комисията предлага днес да се създаде европейски корпус за солидарност. Младите хора в целия ЕС ще могат доброволно да оказват помощ там, където тя е най-необходима, за да се реагира при кризисни ситуации, като например кризата с бежанците или неотдавнашните земетресения в Италия. Искам този европейски корпус да започне да действа до края на годината. И до 2020 г. в него да се включат първите 100 000 млади европейци” – каза Ж.-К. Юнкер.

Председателят на ЕК отдели специално внимание на сигурността на хората в Европа и борбата срещу тероризма. „Нашата толерантност не бива да бъде за сметка на нашата сигурност” – многозначително заяви Юнкер и изброи мерките, които ЕС взима в това отношение. Една от тях е и добрата защита на външните граници. По този пункт Юнкер изрично подчерта ролята на България и разширяващата се помощ на „Фронтекс” за страната: „Бих искал да видя най-малко 200 допълнителни гранични служители и 50 допълнителни превозни средства по външните граници на България още през октомври. Ще защитаваме границите си и чрез строг контрол на всички пресичащи ги лица, който ще бъде приет до края на годината.”

"Враговете ни биха желали да се разцепим"

В обръщението си към Парламента в Страсбург Ж.-К. Юнкер недвусмислено и ясно описа мястото, ролята и силата на ЕС: „Днес ние, европейците, съставляваме 8% от населението на света, а през 2050 г. ще бъдем само 5% от него. Тогава няма да има нито една държава от ЕС сред водещите световни икономики. Но ЕС заедно? Ние все още ще продължаваме да оглавяваме класациите. Враговете ни биха желали да се разцепим. Нашите конкуренти биха имали полза от един разрив помежду ни. Само заедно ние сме и ще продължим да бъдем сила, с която останалите трябва да се съобразяват.” В този контекст председателят на Еврокомисията за пореден път призова националните държави да се обединят около обща външна политика, която включително може да осигури на Европа и място край масата за мирните преговори за Сирия. Юнкер се застъпи и за по-широко и ефикасно сътрудничество в областта на отбраната и отбранителната промишленост, като в подтекста стана ясно, че се търси известно еманципиране от САЩ в тези две области.

Друга деликатна и еманципационна тема, която Юнкер засегна в обръщението си, бяха разногласията между Брюксел и националните правителства на страните-членки: „Не е редно, когато държавите от ЕС не могат да се споразумеят помежду си дали да забранят употребата на глифозат в хербицидите, Парламентът и Съветът да принуждават Комисията да взима решение. Затова ще променим тези правила, тъй като демокрацията не изглежда така. Комисията трябва да поеме отговорност в качеството си на политическа, а не на технократска сила. Една политическа Комисия се вслушва в мненията на Европейския парламент, на всички държави-членки и на гражданите.”

Освен тези амбициозни намерения, Юнкер без уговорки изясни и още един много спорен момент: защо в рамките на Пакта за стабилност на еврото едни държави биват наказвани за нарушенията, а други не. Съобщението му гласи: Пактът не бива да се превръща в догма, трябва да сме гъвкави. А това определено е крачка напред.

"Вярвам в Европа"

В края на много емоционалното си слово, за което евродепутатите му ръкопляскаха, изправени на крака, председателят на Еврокомисията„преразказа” и обясни Европа през собствената си биография:

„Аз съм на възрастта на европейския проект, който догодина, през март 2017 г., навършва 60 години. Цял живот съм живял и работил за него. Баща ми вярваше в Европа, защото вярваше в стабилността, правата на работниците и социалния напредък. Защото прекрасно разбираше, че мирът в Европа е ценен, но и крехък. Вярвам в Европа, тъкмо защото моят баща ми предаде тези ценности. А какво ние предаваме на децата си днес? Какво ще наследят те от нас? Съюз, който се разпада в разединението си? Съюз, който е забравил миналото си и няма визия за бъдещето? Нашите деца заслужават нещо по-добро.”