102-ра степен по скалата на ДС

В деня след осветяването на поредната група „ченгета”, българската медия като че бе изпаднала в тотално изтощение и немощ, състояние, което докторите наричат „прострация”. Причината да не бъде усетен тежкият медиен трус не бяха нито ваканционния сезон, нито тежките горещини.

Мълчанието на медиите

Безсилието беше породено от печалния факт, че ключови собственици и управляващи фигури на частни електронни медии в България, които повече от десетилетие държат в ръцете си „хляба и сиренцето” на огромна част от журналистическата гилдия и които са свързани пряко с бизнеса около обработката на „драгите зрители и слушатели”, се оказаха обикновени ченгета със солидни папки в архивите на комунистическите тайни служби.

Пълната коментарна тишина от иначе шумните частни радиостанцийки, интернет-информационни агенции и напористи тв-кабеларки с претенции за актуална журналистика, беше нарушена единствено от сухите протоколни информации за най-новите „находки” на Комисията по досиетата и... от воплите на неколцина потърпевши несретници, които изстенаха в ефира на конкуренцията баналното: „Станала е грешка!”, „Не си спомням тези години!” ,„Не съм навредил никому!”, „Работил съм за родината!”.

Просто секцията „Частни електронни медии” в Клуба на журналистите-доносници в България набъбна с поредната група нови членове, а през есента или зимата, вероятно ще бъде попълнена и секцията „Частен печат” в същия клуб. Отговорът на въпроса: „Е, и какво от това?”, е логичното:

„Нищо, напълно нищо!”

Причината е, че както в частните електронни медии, така и в печата, който отдавна е частна инициатива, собствеността и влиянието ще си останат в ръцете на босовете от ченгесарския медиен клуб. Тези блестящи бизнесмени, които освен на натрупаните с „честен” труд милиони, винаги са се радвали на високото признание на властта – лично г-н президентът ги декорира с високи държавни отличия, дори рождените им дни се превръщат в малък национален медиен празник!

Същите тези достойни люде като правило са ВИП-гости на тежките официални приеми, а в мобилните им телефони задължително „кротуват” личните номера на целия държавен и стопански елит, с който се обменят приятелски услуги, уреждат се бартери и сделки с всичко онова, което четвъртата власт в държавата може да предложи на останалите три.

И понеже „ченгетата-босове” разписват паричните ведомости на своята медия, никоя от бройките в нея, била тя на редактор, водещ или репортер, може да си позволи да има собствено мнение, камо ли да не играе по свирката на собствениците. Така техните подчинени „гласове, камери и пера”, с ентусиазма на демократичната „свобода на словото”, ще продължават и в бъдеще да обясняват в ефир колко овехтяла е тая работа с досиетата, защо трябва да се „гледа напред” в свободната инициатива и как „да си агент на тайните служби е било най-високата и патриотична чест”.

Разните там комунистически концлагери, чадъри-убийци и съсипани човешки съдби са преувеличени измишльотини от далечното минало, което никой вече не помни, а най-малко – младите...

Демокрация, но само привидна

Впрочем характерният за България кръг на падението се затвори, когато от досиетата стана ясно, че бившият вече шеф на българското „ФБР” е бил вербуващ офицер от ДС на едно от осветените ченгета, медийни собственици днес. Какво да се прави – малка държава, с шепа хора, къса памет и дребни цели... които някои продължават да припознават с „демокрацията”.