19 декември: денят, в който се пишеше история

Напрегната атмосфера цари в навечерието на 19 декември 1989 - деня, в който федералният канцлер Хелмут Кол и неговата делегация поемат към Дрезден. Пътуването е първото на най-високо равнище от ФРГ към ГДР след падането на Стената. Обявената му цел: среща с държавния ръководител на ГДР Ханс Модро за обсъждане на бъдещето на двете германски държави. Но словото на Кол ще се окаже много по-важно. По-късно Кол определя произнесената тогава реч като една от най-трудните в неговата политическа биография. Тъй като "Хората чакаха послание. Не само в Дрезден, а и в цялата страна, и в чужбина", спомня си той.

Бързото обединение на Германия – въпреки тревогите на съюзниците

Хелмут Кол знае: съюзниците, победителите във Втората световна война, наблюдават под лупа всеки жест на канцлера. Няколко седмици по-рано той е представил план от 10 точки за германското обединение,  за който не е уведомен никой, освен американският президент. В резултат от това четирите държави-победителки са обезпокоени - какво ще се случи с Германия след падането на Стената? Разтревожени са и в ГДР - какво ще стане с тяхната държава и социалистическия обществен модел след отварянето към Запада? Непосредствено преди посещението на Кол в Дрезден допитванията показват, че все още повечето хора са против обединението. Но той е посрещнат с овации - по пътя от летището към града е пълно с ликуващи граждани, дошли да видят канцлера.

"Боже, благослови нашето германско отечество!"

След двустранните министерски преговори и разговора на четири очи между Кол и Модро западногерманската делегация бързо разбира, че от правителството на Модро не може да се очаква много. На съвместната пресконференция Модро за пореден път подчертава, че вярва в съществуването на "две независими една от друга суверенни германски държави".

Следобед сред гражданите на Дрезден от уста на уста се разпространява информацията, че Хелмут Кол ще държи реч, макар тя да не е включена в официалната програма. "Всички искаха да присъстват", спомня се правозащитникът Херберт Вагнер, който навремето подготвил трибуна и високоговорители за събитието.

Пред хората, събрали се край руините на известната черква Фрауенкирхе, канцлерът говори в продължение на 15 минути и благодари на гражданите на ГДР за смелостта да осъществят мирната революция. Той предупреждава, че бъдещето на Германия трябва да бъде съгласувано с европейските съседи и отправя поглед към напред: "Моя цел остава обединението на нашата нация, когато историческият момент го допусне". Множеството скандира "Единство", а Кол се прощава с думите: "Боже, благослови нашето германско отечество!".

Някои рани и до днес не са затворени

За мнозина този ден в Дрезден става ключов момент от германската история, защото благодарение на него обединението ще се случи неочаквано бързо. За други обаче той и до днес е натоварен с противоречивост. Да, Германия е обединена, но дали източногерманците се чувстват наистина равностойни хора?

През март 1990-а в ГДР се провеждат първите свободни избори. Социалдемократът Маркус Мекел, който влиза в първото свободно избрано правителство, участва и в преговорите за германското обединение. Днес Мекел се отнася скептично към ролята на Хелмут Кол: "След 1990-а отношението към източногерманското правителство, към което принадлежах, беше ужасно - като че ли германското обединение бе дело единствено на канцлера. Това доведе дотам, че приносът на Източна Германия беше напълно пренебрегнат".

Да, обединението на двете германски държави отвори рани, част от които и до днес не са затворени. Но постигнатото единство и мирният процес, довел до него, са пример за цял свят.

Вижте и това видео: