1989 - годината на чудото
14 ноември 2009На 23 октомври 1956 година унгарски студенти излизат по улиците на Будапеща с искания за демократични реформи. Напразно - бунтът е кърваво потушен. Малко след това Янош Кадар, председателят на новосъздадената Унгарска социалистическа работническа партия, налага с помощта на Съветския съюз диктатура, в която с времето хората придобиват все повече малки, но истински "свободи". Жителите на останалите страни от Източния блок нерядко гледат със завист към унгарците.
Ражда се "гулаш-комунизмът"
През 80-те години обаче страната започва да живее на заем и високият стандарт, който всъщност легитимира системата, няма как да бъде поддържан. Оказва се, че в икономически план социализмът "а ла Кадар" е пълен провал. Това прозрение води до засилване на критичните гласове, които биват подкрепяни от реформаторските сили в социалистическата партия. През 1987 година в Унгария е основано най-значимото опозиционно движение Унгарски демократичен форум.
При протест през март 1988 опозицията настоява за демокрация, свободни избори, спазване на човешките права, свобода на събиранията и право на свободно образование. Старата гвардия и преди всичко Янош Кадар обаче искат да избегнат сблъсъка с реалността. За учудване на всички през март 1988 тежко болният партиен шеф обявява: "Според мен в Унгария няма никаква криза."
Реформаторите в партията таят надежди, че с някои основни промени в система ще успеят да спасят социализма в Унгария. Препятствието "Кадар" трябва да бъде премахнато. Отстраняването му от ръководния пост на партията през 1988 обчае не води до очаквания успех, точно обратното - разпадането на системата започва да набира сила. Народът вече не изпитва страх, дори и от големия брат Съветския съюз. Тамаш Катона, очевидец на случилото се, си спомня:
"Не ни пукаше за Горбачов, защото усещахме, че той иска да направи невъзможното възможно, ако реформира това, което не може да бъде реформирано - съществуващият социализъм. И той искаше да запази цялостта на нещо, което не можеше да бъде запазено - Съветският съюз."
През февруари 1989 партията приема най-важните искания на опозицията: свободни избори и въвеждането на многопартийна система. В рамките на тримесечни преговори на кръглата маса детайлите придобиват ясни очертания.
Междувремменно унгарският премиер Миклош Немет налага политика на отваряне към Запада. Нищо чудно, защото на фона на големите външни дългове в размер на 20 милиарда долара Унгария изпитва нужда от свеж капитал и благосклонността на свободния свят. На 27 юни външните министри на Унгария Гюла Хорн и на Австрия Алойс Мок прерязват символично Желязната завеса.
Страхът от Съветския съюз се изпарява
Немет предлага прагматично решение на проблема с източногерманските бежанци в страната - след кратко обсъждане не проблема с тогавашния федерален канцлер Хелмут Кол в началото на септември 1989 той позволява на гражданите на ГДР да напуснат Унгария, заминавайки на Запад. Страхът на Немет от Съветския съюз се изпарява. Спомняйки си тези моменти, Немет разказва как е обосновал решението си пред Хелмут Кол: "Това е суверенно унгарско решение. Ние няма да молим Москва за позволение."
Това решение пише история и допринася за падането на Берлинската стена на 9 ноември. Кулминацията в унгарската "година на чудото" се случва в деня на унгарската революция от 1956 - 43 години по-късно на 23 октомври Унгария е обявена за независима демократична държава.
Автор: Тамас Сцабо, Мария Илчева/Редактор: Благородна Григорова