1989: неясните граници между истина и фикция

Само ден след изненадващите телевизионни кадри за падането на Берлинската стена в България оставка подава комунистическият лидер Тодор Живков, управлявал с желязна ръка повече от три десетилетия. Дългогодишният радиожурналист Величко Конакчиев, обявил по програма "Хоризонт" на БНР новината за свалянето на диктатора, 20 години по-късно си спомня:

В България промените се разиграват на екрана

"На самия 10 ноември имаше едно тежко и напрегнато очакване от страна на тези журналисти като мен, които не бяха партийно приближени до политическото ръководство. Очакването ни бе да узнаем какво точно ще последва, дали наистина е възможно свалянето на Тодор Живков. Съдбата е играч - на мен се случи да обявя първи в България новината за свалянето на Живков и да му изкажа изписаните благодарности. Едва месеци по-късно бяха извоювани по-големи територии на свободната журналистика, която впрочем и сега, макар и по съвсем други причини, не е кой знае колко свободна", казва Величко Конакчиев.

От тогава насам 10 ноември се води и за ден на свободното слово в България. Телевизията играе ключова роля в размирните времена около промяната. Всички големи демонстрации и протести, както и заседанията на Кръглата маса, се предават на живо, политически активисти от всякакви цветове постоянно атакуват телевизията, опитвайки се да наложат своите искания. За повечето българи демократичните промени се разиграват предимно по телевизията.

Цяла година по-рано поляците стават свидетели на легендарната телевизионна поява на водача на профсъюза "Солидарност" Лех Валенса. Тогава комунистите разрешават участието му в дебат на живо с ръководителя на официозния, проправителствен профсъюз, вярвайки, че Валенса ще се изложи като слабо образован пролетарий пред своя интелигентен опонент. Очакванията им обаче се оказват погрешни. Валенса е убедителен и обаятелен за аудиторията със своята харизматичност и политически инстинкт. Само няколко месеца по-късно актрисата Йоана Шечепковска прави едно смайващо изявление по полската телевизия, което се помни и до днес: "Дами и господа, на 4 юни в Полша приключи ерата на комунизма". Тази дата се отнася до деня на парламентарните избори през 1989 година, на които "Солидарност" отбелязва сензационна победа.

Информации и дезинформации

В Румъния телевизията обаче бива инструментализирана от новите елити. Превратът на 22 декември 1989 година, протекъл с прояви на кървави насилия, от днешна гледна точка носи клеймото на режисирана "телевизионна революция". Картините на радостта от свалянето на Чаушеску и на ужаса от кървавите изстъпления биват показани по румънската телевизия. Писатели използват нейната трибуна, за да се обърнат пряко към народа. Един от тях е поетът-дисидент Мирча Динеску: "В този момент Бог обърна своето лице към Румъния. Военните в Букурещ са с нас. Диктаторът е побегнал. Народът е с нас. Ние победихме."

По-късно по телевизията се редят информации и дезинформации, границите между истината и фикцията стават неясни. И все пак телевизионните предавания допълнително ускоряват динамиката на събитията. Картините на мирната революция в другите страни на бившия Източен блок са окриление за противниците на режима, които с гражданската си смелост бяха си възвърнали свободата.

Автор: Верица Спасовска, Бистра Узунова / Редактор: Йорданка Йорданова