2009: Българската външна политика като "време разделно"

Последната половин година от мандата на управлявалата до юли тристранна коалиция се оказа показателна за характера на българската външна политика през четирите години на нейното управление. Пропагандните акценти на воденото от социалистите правителство бяха: „България е уважавана партньорка в ЕС и нейните трудности не са по-големи от тези в останалите централно- и източноевропейски страни; отношенията между София и Москва са модел за всички останали; България е солиден политически фактор на Балканите и перспективен енергиен център в региона; страната изпълнява съюзническите си ангажименти в НАТО, като представянето на българските военни в Ирак, Афганистан и Косово е отлично; двустранните отношения в рамките на Евроатланитическото сътрудничество са блестящи, а връзките с новата администрация в Белия дом са повече от добри.”

Всъщност всички тези твърдения на водената от БСП коалиция се оказаха уязвими от един единствен аргумент – външната политика не може да бъде успешна, когато вътрешната е пълен провал.

След като върху страната е наложен специален механизъм на наблюдение от Брюксел заради тоталното несправяне с престъпността, когато осъдените за корупция се броят на пръстите на едната ръка и европейските пари са спрени категорично от Брюксел, когато те е страх да заемеш и отстоиш позиция, за да не засегнеш някого от „големите”, това е нищо повече от провал, категоричен и безспорен.

Отбранителна европейска политика

До средата на лятото България беше усвоила едва 0.3 на сто от полагащите й се средства по европейските фондове и пожарните мерки на кабинета „Станишев” през последните месеци от неговото управление не позволяваха нищо повече освен воденето на „отбранителна” европейска политика, ориентирана основно към отразяване на лавината от критики, идващи от Брюксел.

Твърде смехотворна беше и концепцията, че България е равно отдалечена от Москва, Брюксел и Вашингтон, в резултат на което възникнаха сериозни подозрения, че поетите към Русия ангажименти на страната във връзка с енергийните проекти като АЕЦ „Белене”, „Южен поток”, „Бургас-Александруполис” не защитават българските интереси и дори потвърждават руската теза, че България е Троянския кон на Москва в ЕС. Изпълнената с пищни концерти, взаимни посещения и почти „братски” прегръдки „Година на България в Русия” и „Година на Русия в България” по-скоро подкрепи подобно подозрение, отколкото успя да го разсее .

Оказа се, че през четиригодишния мандат на предишния парламент страната почти е забравила в своята външна политика както Балканите, така и Черноморския регион. Тя стоеше изолирана от протичащите там процеси и ако все пак има нещо, с което си струва да се гордее, това е трудното, но навременно решение за признаването на Косово .

За съжаление външната политика не беше впрегната да работи за изграждане на положителен образ на България в чужбина и репутацията й през годината успя да спадне до най-ниското допустимо равнище.

Еврочленството - вътрешна политика?

Втората половина на 2009-та донесе на страната ново управление, което още в първите дни на своя мандат осъзна, че успешната външна политика е функция на правилната и ефективна вътрешна политика и изрично потвърди схващането си, че еврочленството на България е почти сто процента вътрешна, а не външна политика. Както във всички министерства, така и във външнополитическото ведомство на страната промените започнаха с избора на Румяна Желева за поредната, макар и временна, шефка на българската дипломация.

Получила образование в Германия, новата външна министърка започна с въвеждането на ред в „собствената къща”. Традиционните кадрови промени, различен ръководен екип, структурни трансформации във ведомството по силата на нов устройствен правилник – това бяха първите й стъпки, които е възможно да се окажат и последни за нейния министерски мандат – както е известно, Румяна Желева беше номинирана за следващата българска еврокомисарка, която ще отговаря за хуманитарната помощ и реакцията при кризи.

Установяването на ред във „външнополитическата къща”, обаче, се натъкна на препятствия. След дълги разправии и шумни проверки за допуснати нарушения при гласуването на българите в Турция и САЩ, посланиците в двете страни бяха отзовани и в крайна сметка президентът прекрати техните правомощия. Този акт ангажира до значителна степен ресурса на новия екип на външнополитическото ведомство, ресурс, който след това беше насочен основно в осигуряване успешната кандидатура на новата външна министърка за еврокомисарския пост.

Изникнаха и други неприятни проблеми. Оказа се, че зам.-министърът по европейските въпроси в новия кабинет, дипломат с 26-годишен стаж, е агент на бившите комунистически тайни служби. След оставката му министърката беше принудена да отстрани от длъжност по същите причини и постоянния секретар на МВнР. Всичко това, на фона на разтърсващото откровение на премиера Бойко Борисов, направено публично при посещението му в Берлин, че „деветдесет на сто от дипломатите във външното министерство са били агенти на ДС”, говори, че в „къщичката” на българската дипломация предстоят още „уборки”, което вероятно ще отклони ведомството от конкретната му работа за неопределено време.

Какво предстои през 2010?

Доколкото следва да се изчака евентуалната поява на заместник на г-жа Желева начело на външнополитическото ведомство, за когото засега се знае само, че ще е „умен и красив”, според определението на бъдещата еврокомисарка, по-важните очаквани външнополитически ходове на кабинета на ГЕРБ през 2010-а могат само да бъдат маркирани .

На форума за климатичните промени в Копенхаген премиерът Бойко Борисов обвърза парите за климата с размразяването на всички еврофондове за страната, както и с приемането на България в еврозоната. Според амбицията на кабинета това може да стане до три години и би освободило огромни финансови средства, които сега са резерв по правилата на МВФ. Спрени за България са средства по предприсъединителните програми, които приключват в края на тази година. Независимо от установените нарушения и съмнения за корупция, през втората половина на годината страната все пак успя да извоюва възстановяване на средства по програма ФАР, както и на част от средствата по САПАРД.

Редом с екзистенциалния въпрос за евросредствата като особено важно се очертава участието на България в новата дипломатическа служба на ЕС, която ще работи за избрания по силата на Лисабонския договор „външен министър” на Общността. Дали при формирането на въпросната служба страната ще може да се възползва от принципа на „равнопоставеност” засега не е известно, но във всички случаи от авторитетното участие в нея биха могли да се извлекат много дивиденти.

В контекста на сътрудничеството в ЕС отношенията между сегашното българско правителство и новия кабинет на германската канцлерка Меркел имат добри перспективи. Германия е не само една от най-големите икономически инвеститорки в България, но и стратегическа партньорка в областта на вътрешните работи и основна консултантка в подготовката за присъединяването на страната към Шенген.

Двустранните отношения на София и Вашингтон също имат окуражителни перспективи, които зависят не само от готовността на страната да приеме затворници от американския център за задържане в базата Гуантанамо в Куба, но и от бъдещото материализиране на интереса на крупни американски фирми към българските ядрени проекти. САЩ очакват от България продължаване на военното й присъствие в Афганистан, ефикасна борба срещу корупцията и престъпността и прозрачност в енергийните й отношения с Русия.

Едно от най-сериозните предизвикателства

Това ще бъдат отношенията с Република Македония. Умело балансираната подкрепа за членството на бившата югорепублика в НАТО и ЕС срещу изпълнението на критериите за това членство би премахнала напреженията и историческите наслоения във връзките между двете съседки. От друга страна отпадането на визите за гражданите на Сърбия, Македония и Албания със сигурност ще стимулира търговско-икономическите отношения в региона.

Естествено, че България и Русия следва да бъдат партньори и че мястото на София в диалога между ЕС и Москва е запазено, но в подобно партньорство страната следва да пази своето достойнство, за да може двустранните отношения да имат съвременен смисъл.

Още много са предизвикателствата, пред които вероятно ще се изправи българската външна политика през новата 2010 година. Те обаче трябва да бъдат преодолявани по европейски, последователно и прозрачно. В противен случай наистина ще можем да говорим за „приемственост” в международните отношения на България, но с отрицателен знак.