2015 -та: годината, в която терорът разтърси Европа

2015 започна така, както и свърши – с терористични удари в Париж. През януари тяхна цел станаха сатиричното списание „Шарли Ебдо“ и един еврейски супермаркет – загинаха общо 17 души. През ноември ислямистите застреляха общо 130 души в сърцето на Париж. Франция и цяла Европа реагираха ужасено. През януари френският президент Оланд все още говореше за неописуемо варварство, а в края на годината той вече виждаше своята страна във война срещу терористичната „Ислямска държава“: “Военният акт, изпълнен от терористичната армия на ислямистите „Даеш“ беше насочен срещу Франция и срещу ценностите, които ние защитаваме по целия свят, той беше насочен срещу всяка свободна страна“, каза Оланд.

Ударите срещу ИД се засилват

Европейските политици и лидерите на страните от Г-20, които се срещнаха в Турция малко след терористичните удари в Париж, обещаха помощ и солидарност. След като и Турция и Русия станаха жертви на опустошителни ислямистки атентати, в края на годината се създаде коалиция срещу „Ислямска държава“, каквато допреди това едва ли би била възможна. Войната в Сирия обаче продължава да бушува с неподозирана сила. И макар там междувременно да се търси политическо решение на конфликта, страните от коалицията срещу ИД - например САЩ, Русия, Саудитска Арабия, Иран, Франция и Турция – преследват свои собствени, често пъти - твърде различни, цели в региона.

Това си пролича при свалянето на руския боен самолет от турските въоръжени сили. Оттогава насам отношенията между Турция и Русия са мразовити, макар и да беше осуетена по-нататъшната ескалация на напрежението.

Германия и останалите европейски съюзници на Франция демонстрираха своята солидарност, изпращайки свои самолети за борбата срещу ИД.
Федералната канцлерка Меркел обяви, че ще окаже на Франция неограничена помощ, а Бундестагът в спешен порядък гласува изпращането на разузнавателни самолети „Торнадо“, един военен кораб и един самолет за зареждане на гориво по време на полети.

В същото време специалните служби предупреждават, че и Германия е попаднала в полезрението на терористите. Вероятно опасността се е засилила допълнително в края на годината, когато Ангела Меркел прочувствено заяви: „Ние, Вашите германски приятели, се чувстваме толкова близко до вас. Ние скърбил заедно с вас“, каза Меркел на французите през ноември.

Кинжал в сърцето

Je suis Charlie. С този вълнуващ израз на съпричастие и солидарност със загиналите журналисти, мнозина във Франция, а и във всички части на света, изразиха волята си да не се предават пред терора. Иранският външен министър обаче продължи да критикува публикуването на карикатури, критични към исляма. В същото време милиони хора се включиха в шествието в Париж, за да изразят своя протест и своята солидарност с жертвите. През ноември шествията по принуда бляха отменени – прекалено опасна и застрашителна беше ситуацията. Появиха се обаче нови акции на солидарност. “Аз съм Париж“ - гласеше новото мото, а французите още по-вдъхновено запяха своя борбен национален химн – Марсилезата. Само четири седмици след терористичните удари крайно десният „Национален фронт“ отбеляза сериозен успех на регионалните избори във Франция.

Поредица от атентати в Европа

Освен големите атентати, Франция стана обект и на няколко по-малки атаки. През април една жена загина от куршумите на атентатор, който искал да нападне християнска черква. През юни явно замалко не се стигна до по-сериозен атентат срещу една газова фабрика край Лион. Един мъж там беше обезглавен от главорезите на ИД. Сърцати пътници в скоростния влак „Талис“ успяха през август да обезоръжат един ислямски екстремист, малко преди той да атакува. На 18 ноември беше атакуван с нож един евреин.

През февруари в Дания загинаха двама души по време на нападения срещу един културен център и една синагога. В Дания обявиха война на терора, а главният равин на страната заяви: „Датските евреи бяха част от това общество и то – стопроцентова част. Затова се чувствахме тук толкова добре. Ако някой сега остави цвете пред вратата – то е не защото иска да изрази солидарност с евреите, а защото е бил убит един датчанин“.

В Берлин и Лондон също се извършват терористични атаки. Особено жестоко терорът засяга Турция и Русия. При атентати в Анкара и Суруч, както и при свалянето на руския пътнически самолет над Синай загиват стотици хора – също жертви на радикални ислямисти.

ЕС затяга мерките за сигурност

ЕС обеща на Франция военна подкрепа в съответствие с член 42 от Лисабонския договор. До подобно нещо преди не се беше стигало. Министрите на вътрешните работи се договориха и за по-засилено сътрудничество между полицейските органи и тайните служби, за повече контрол над туризма и паричните трансфери. Но докато се изпълнят тези намерения, може да измине още доста време. Превръщането им в закони понякога отнема месеци и дори години.

Отворените вътрешни граници на Европа се оказаха изложени на двоен натиск. Веднъж – заради бежанците, които от месеци насам влизат неконтролирано в общността, и втори път – заради съмнението, че сред бежанците от Сирия вероятно има и терористи на ИД, които се промъкват в ЕС незабелязано, благодарение на своите европейски паспорти. Германският вътрешен министър Томас де Мезиер настоява за засилване на охраната по външните граници на ЕС: „Няколко хиляди чуждестранни бойци – т.нар. пътуващи джихадисти се намират в Сирия и воюват на страната на т.нар. „Ислямска държава“. Оттам се координират и изпълняват терористичните удари в Европа. Затова трябва да знаем кой лети до Европа и кой се завръща там, за да можем да реагираме“, каза де Мезиер след едно от многобройните извънредни заседания, посветени на борбата срещу тероризма. ЕС смята вече да архивира и анализира данните на пътуващите със самолет. Предвидено е и да се създаде обща европейска гранична защита, тъй като държави като Гърция, България или Италия са затруднени да се справят със сегашната ситуация.

Белгия - център на терористичи групи

Затруднен е и северният съсед на Франция – Белгия, към която водят почти всички следи на атентаторите от Париж. По всичко личи, че в брюкселския квартал Моленбек, отдавна познат на белгийските органи като средище на ислямисти, са били подготвени атентатите от Париж. Белгийската полиция успя по време на операции във Вервие, проведени през януари, и в Брюксел през ноември, да залови някои от помагачите и да разкрие складове за оръжия. Един от основните заподозряни обаче успя да избяга.

Белгийските партии спорят кой е виновен за лошата интеграция на мюсюлманските мигранти. Цяла Белгия се бори срещу лошата си слава в сферата на сигурността. Неслучайно германското списание „Шпигел“ я нарече „провалената държава“. В края на 2015 по белгийските улици патрулират военни, но може ли това да ни опази от джихадистите?