23 май 1949: Как се роди конституцията на Германия

След края на Втората световна война в Германия на практика няма никакви държавни структури. Страните победителки САЩ, Англия, Франция и Съветският съюз разделят Германия на четири окупационни зони. От есента на 1945 г. се създават нови федерални провинции със свои парламенти и правителства.

Конфликтът между Изтока и Запада постепенно се задълбочава. През март 1948 г. Съветският съюз се оттегля от "Съюзническия контролен съвет". От края на юни 1948 г. Съветския съюз налага блокада на Западен Берлин, по време на която до града може да се стигне само по въздушен път. Блокадата продължава почти цяла година, припомня АРД. Тогава западните съюзници решават да създадат "западна държава".

Раждането на Федерална република Германия

На 1 юли 1948 г. западните съюзници - САЩ, Великобритания и Франция - възлагат на министър-председателите на западногерманските провинции да свикат учредително събрание за създаването на демократична и федерално структурирана държава със "съответната централна власт", в която се гарантират индивидуалните права и свободи на гражданите.

На 1 септември 1948 г. в Бон с тази задача се заема "Парламентарният съвет", състоящ се от 61 мъже и четири жени, избрани от съответните парламенти на федералните провинции. Западен Берлин също е представен в Съвета, председателстван от бъдещия канцлер на Федерална република Германия Конрад Аденауер.

На 8 май 1949 г. Парламентарният съвет приема Основния закон с 53 гласа "за" и 12 "против", а западните окупационни сили го одобряват на 12 май. На 23 май 1949 г. той е подписан в Бон и влиза в сила още в същия ден. Така се ражда Федерална република Германия. Четири месеца по-късно – на 7 октомври 1949 година - на територията на съветската окупационна зона е създадена и Германската демократична република (ГДР).

Защо „Основен закон“, а не конституция?

Обяснението е просто: бащите на Основния закон не са искали да подпечатват фактическото разделение на страната на две, на Западна и Източна Германия, затова се обединяват около името „Основен закон“ – с надеждата той да е временна конституция до деня, в който се стигне до обединение на двете германски държави, пише още АРД.

От гледна точка на съдържанието обаче Основният закон на ФРГ от самото начало е пълноценна конституция, тъй като съдържа типичните елементи на една конституция, свързани с основните права и държавното устройство. Член първи от Конституцията съдържа върховния ръководен принцип. Той гласи: "Човешкото достойнство е неприкосновено. Да го зачита и защитава е задължение на всички държавни органи". Това е закономерна реакция на ужасяващите престъпления, извършени в Германия по времето на нацизма. В член 20-и се изреждат основните характеристики на държавата: демокрация, върховенство на закона, федерална държава, разделение на властите.

Какво се променя с Обединението на Германия през 1990 година?

След падането на Берлинската стена през 1989 година обединението вече изглежда неизбежно, а за осъществяването му е имало две възможности съгласно Основния закон: чрез референдум или чрез "присъединяване" на източногерманските провинции към обхвата на Основния закон. Накрая избират варианта с присъединяването, което през август 1990 г. е одобрено от Народната камара (парламента на ГДР). Така от 3 октомври 1990 Основният закон става общогерманска конституция.

Може ли да се правят поправки в Основния закон?

И да, и не. Повечето членове могат да се променят, за което с изисква мнозинство от две трети в двете камари - Бундестага и Бундесрата. За 75 години са приети общо 67 поправки в Основния закон. Той обаче включва и един вид вечна гаранция (член 79, параграф 3) за това, че някои важни принципи в Основния закон не могат да бъдат променяни никога. Сред тях са например федералното държавно устройство, участието на отделните провинции в законодателството, основните принципи като демокрацията и правовата държава (член 20) и защитата на човешкото достойнство (член 1).

Възможно ли е приемането на изцяло нова конституция?

Последният член на Основния закон гласи: „Този Основен закон, който важи за целия германски народ, ще загуби своята валидност в деня, в който влезе в сила нова конституция, приета от германският народ със свободна воля.“

***