30 години от турското нахлуване в Кипър

Това беше добре за групата мъже, срещащи се редовно там през първите юлски дни на 1974. Това бяха представители на "Националната гвардия", командваните от Атина гръцки войски на острова, и бившият журналист Никос Сампсон, който в миналото си бе спечелил име не с публикации, а с участието си в терористични акции.

Групата мъже обсъждаха не политиката изобщо; те планираха извършването на преврат. По заръка на дошлия няколко месеца преди това на власт в Атина генерал Йоанидис те трябваше да намерят начин да бъде отстранен кипърският президент Макариос, за да се разчисти терена за "еносис", присъединяването на острова към Гърция. Епископ Макариос, навремето сам горещ застъпник за "еносис", бе изпаднал в немилост пред закоравелия антикомунист Йоанидис, защото се бе коалирал с комунистите и защото се бил уж отметнал от идеята за присъединяването към Гърция.

Пучът бе извършен на 15 юли и Макариос едва успя да избяга в изгнание. Пучистите, както и генералите в Атина, направиха обаче огромна грешка: пет дни по-късно турските войски нахлуха в северен Кипър. Тогавашният турски министър-председател Еджевит се позова на правото на трите страни, гарантиращи кипърската независимост - Англия, Гърция и Турция, - да се намесят, ако бъде застрашена независимостта на острова. А заплахата от присъединяване към Гърция бе несъмнено такава заплаха.

След още една турска военна операция през същия месец юли разделението на острова стана факт: турците завладяха 40 процента в северната част на Кипър, въпреки че съставляват едва 18 процента от населението. Турското нападение срещу зле въоръжената гръцко-кипърска Национална гвардия изглеждаше като борбата на Голиат срещу Давид, само че турците се оказаха силно затруднени: минаха дни докато те завладяха северната половина, като изгубиха изненадващо голям брой самолети.

Турската инвазия се осъществи до голяма степен извън полезрението на обществеността: още с приземяването на първите турски парашутисти, местните гърци прекъснаха телефонните връзки с чужбина и само няколко информации можаха да достигнат в чужбина от територията на суверенните британски бази на острова. В продължение на дни журналистите на Кипър не бяха в състояние да предават нищо, докато колегите им в Тел Авив, Бейрут, Атина и Истанбул информираха без всъщност да знаят какво става на място. Затова когато една седмица по-късно кореспондентът на ДВ бе евакуиран, той прочете в един германски булеварден вестник, че е воден за "изчезнал на остров Кипър".